Наследството на Кенеди: харизматично, но незавършено

Анализът е публикуван в агенция Франс прес

Джон Фицджералд Кенеди остава мъченически символ на поетичните политически възможности 50 години след убийството си, но историята може да произнесе безпощадна присъда за недовършената му дейност в Белия дом.

Убийството посред бял ден на харизматичния 35-и президент на САЩ беше толкова шокиращо, че хората от цял свят си спомнят къде са били, когато са научили за смъртта му на 22 ноември 1963 г. само на 46-годишна възраст.

Събитията по повод половинвековната годишнина от смъртта му са повод за ново вглеждане в трайното влияние на Кенеди като лидер и политическа икона, чиято звезда изгрява в момент, когато ерата на суинга през 60-те отвява сивия поствоенен свят. Кенеди се явява като пророк на промяната с избирането му през 1960 г. и за поколението на бейби бума неговият президентски мандат е време на внезапно прекършената надежда.

За разлика от хората, които помоли да помислят не какво страната им може да направи за тях, а какво те могат да направят за страната си, Кенеди не остаря и живее в умовете вечно млад. За мнозина той остава смелият герой от Втората световна война, активистът с чаровна усмивка, главата на семейство с изключително бляскава съпруга или държавникът, който издърпа света от ръба на ядрената война по време на кубинската ракетна криза.

Близо две десетилетия на провалени или помрачени от скандали президентски мандати след смъртта му помогнаха за превръщането на Джей Еф Кей в символ на изгубеното достойнство на политиката, служеща на възвишени цели като изпращане на човек на Луната, „не защото те са лесни, а защото са трудни“. Следващите поколения американци познават Кенеди чрез внимателно създадени образи и прочувствени истории, написани от придворните от Камелот.

Но легендата беше помрачена от разкрития за любовни авантюри, документи за провалилата се инвазия в Залива на свинете в Куба и разкритията за крехкото здраве на мъжа, смятан за въплъщение на младостта. Ширещите се конспиративни теории за това дали убиецът Лий Харви Осуалд е действал сам създават усещане, че Кенеди е запомнен повече заради ужасната си смърт и последвалата обществена драма, отколкото с това, което е направил приживе.

Историкът Ленард Стейнхорн, който изнася лекции за наследството на Кенеди в Американския университет, казва, че Джей Еф Кей ще бъде запомнен с това, че първо признава, а след това овладява силата на телевизията. „Тъй като ние все още не сме излезли от тази ера, той продължава да е модел за харизма, присъствие и лидерство, които очакваме от нашите президенти днес“, допълва изследователят.

Но тъй като съвременниците на Кенеди стават все по-малко, бъдещите историци може да погледнат на президентския му мандат по-критично. „Смятам, че днес Джон Кенеди е от минимално значение за настоящото поколение“, казва Джефри Енгел, който води лекции за наследството на Кенеди в Южния методистки университет в Далас. „По трагични причини неговото наследство е на един прекършен президент“, допълва той.

Макар Кенеди да задава политическия тон по ключови въпроси през 60-те години на миналия век като социалните реформи и гражданските права, неговият наследник Линдън Джонсън привежда в действие прогресивното законодателство. Сега историците спорят за това дали Джей Еф Кей щеше да прояви същата политическа ловкост на майстора в законодателството Джонсън и мнозина смятат, че той нямаше да стигне толкова далеч в областта на гражданските права и другите социални проблеми.

Също така никой не може да знае със сигурност дали Кенеди, който е изтъкнат войн от Студената война, щеше да затъне толкова дълбоко като Джонсън във войната срещу комунизма във Виетнам. „Изследователите на президентския му мандат казват, да, той е притежавал изключителен талант и е дал изключителна надежда на американския народ, но действителните му постижения в законодателството и дипломацията всъщност са доста ограничени“, казва Енгъл.

По ирония на съдбата на друг президент от Демократическата партия, изградил своя собствена вдъхновяваща политика, ще се падне честта да отбележи 50-годишнината от смъртта на Кенеди. Президентът Барак Обама говори за пламенния идеализъм на Кенеди на възпоменателно събитие в Американския университет във Вашингтон по време на предизборната кампания през 2008 г. в присъствието на покойния брат на Кенеди, сенатор Едуард Кенеди.

„Беше време, когато един друг млад кандидат се състезаваше за президент и отправи предизвикателство към Америка да прекрачи една нова граница. Същото важи за Барак Обама. Той възпламени надеждата в нашето време, което толкова болезнено се нуждае от нея“, каза по онова време сенатор Кенеди.

Но вдъхновяващата сила на Обама се сблъска с реалността. Дълбокото разделение между привържениците му, обърканите му решения и собствените му политически недостатъци укротиха вълната на промяната. Кенеди обаче не доживя да види опетняването на идеализма си от разочарованието и затова остава в историята като символ на прекършените възможности.