#Bookclub: 10 цитата от Карл Густав Юнг
На днешния ден през 1961г. умира Карл Густав Юнг – швейцарски психолог и психиатър от немски произход, ученик на Фройд и създател на аналитичната психология.
Юнг е провъзгласяван за един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, и съответно е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към Ведическите традиции на Изтока, религиите и астрологията.
Дори и най-големите му опоненти обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството. Абсолютно неоспорим е и ранния му принос в психиатрията. Юнг е сред най-авторитетните фигури в дълбинна и трансперсоналната псигология, а днес много от завършващите психология се ориентират към юнгианството и се опират на неговите основни идеи за колективното несъзнавано, архетиповете, индивидуацията др.
Юнг първи използва термините екстроверт и интровет, които вече срещаме в речта под път и над път. Той разработва асоциативния тест в психологията и открива констелацията от несъзнавани мотиви, които оказват влияние върху личността, които той нарича психически комплекс. Заедно с Фройд, Юнг е сред първите, които заговарят за странния свят на несъзнаваното.
Иначе казано: човекът е бил повече от умен. И си струва да си припомним някои негови цитати в деня на смъртта му.
Ето кои избрахме. Познайте колко са:
„Всяка възраст си има собствена психология, своя истина, така да се каже; същото важи и за всяко ниво от психологическото развитие. Има нива, до които достигат малцина – въпрос на раса, семейна среда, възпитание, заложби и страст. Природата е аристократична. Средностатистическият човек е фикция, макар да съществуват всеобщи закономерности. Душевният живот е развитие, което може да се преустанови още на най-ниските нива.“
„Новото винаги е несигурно – нещо, което трябва да се изпита. Новото може да бъде и болест. Затова истинският напредък е възможен единствено при наличието на зряла преценка. Разумната преценка обаче изисква опорна точка, каквато може да бъде единствено познаването на миналото. Онзи, който, без да осъзнава историческите взаимовръзки, къса връзката с миналото, се излага на опасността да попадне във властта на произтичащите от новото и непознатото внушения и заслепение. Трагизмът на всички нововъведения е в това, че заедно с мръсната вода изхвърлят и бебето.“
„От морална гледна точка човек може да избере свой път само ако го смята за най-добрия. Ако за по-добър счита нечий друг път, вместо своята личност човек живее и развива чуждата.“
„Покажете ми един нормален, и аз ще ви го излекувам.“
„Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.“
„Светът не съществува сам за себе си, той е и такъв какъвто ми изглежда.“
„Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.“
„Така човек вдъхва живот на нещата, докато накрая те не заживеят собствен живот, не започнат да растат и да се умножават и не се еманципират. Майките губят контрол над дъщерите си, мъжете – над своите творения; извиканото за живот с такива усилия вече не може да бъде удържано. Отначало то е било страст, след това задължение и накрая се е превърнало в непоносимо бреме, във вампир, който изсмуква живота на своя създател.“
„Това, което се случва след смъртта е тъй неизразимо великолепно, че нашето въображение и чувства не успяват да си съставят дори приблизителна представа за него… Разтварянето на нашата ограничена във времето форма във вечността не води до загуба на смисъла.“
„Вършеше много добрини – прекалено много, за да бъде в добро настроение.“
