Как да не бъдем идиоти, когато ходим в супермаркета
Ходенето до супермаркета е културно действие с цел разтуха и отмора. Там се грижите за себе си, срещате се с различни любопитни хора, научавате нови неща. Суперът е като спа център, но вместо солариум има топла витрина. Като театър, но вместо да чакат Годо, чакат Гинчето на трета каса. Като галерия, но плодовете не са натюр морт, а ГМО. Такова изискано здание налага етикет, който за щастие е лесен и елементарен.
Не заставайте с количката по средата на пътя. Ако видите такъв човек с така поставена количка, вземете му нещо от нея. Или по-лошо – сложете му нещо, което не иска. Два свински джолана например. Подтикнете го към канибалство.
Когато някой гледа нещо на стелажите, не заставайте между човека и стелажа. Има си ред в този живот, има си граници. Това, което няма, е оправдания от типа: „Ама не го видях“. Това е цял човек, как може да не го видите! Най-вероятно има и количка със себе си – не може да не видите цял впряг. Изчакайте, не бъдете звяр.
Не се ядосвайте на персонала. Преди да са „длъжни да ви обслужват, понеже са персонала“, те са хора, които работят доста отвратителна работа. Ябълките, които виждате подредени на щанд, не са се подредили сами. Въпреки че са ГМО, още нямат крака. Подредил ги е човек, чиято длъжност в есенцията си е „мениджър ябълки“. И този човек не е застрелял никого все още. Като възпитани хора трябва да уважаваме тази неземна сила. Искрена киселост винаги е по-добре от фалшива усмивка.
Ако някой дойде на касата с един хляб и две млека, а вие имате цяла композиция колички с продукти, пуснете го преди вас. Хората, които не отстъпват място на клиентите с малко покупки, са същите, които разбутват жените и децата, за да се качат първи в лодките, когато Титаник тръгне да потъва. Освен това много е вероятно човекът с млеката да работи по държавните администрации. Ако го пуснете, той ще запомни добрината ви за цял живот и когато пътищата ви се пресекат отново, вие ще сте бенефициента.
И последно:
Официалният изход на супера не е краят на супера. Краят на супера е след малките ромски деца пред него. Помнете! Винаги отговаряйте на въпроса с въпрос:
– Бате, имаш ли стотинки?
– Ти ходиш ли на училище?
Знам, че е коравосърдечно, но всъщност не е. Този метод първоначално обърква детето, а след това го учи на ценности. За последно – порадвайте се малко на кучето, което е вързано за булфона пред супера. На този свят, където всички сме объркани и слепи, само то не иска нещо от вас.
