„Какво държи самолета във въздуха? Вярата или Нютон?“: Време е за „Американски богове“

„Американски богове“ е третият самостоятелен роман на британския автор Нийл Геймън и е книгата, която му печели две награди и го прави рокзвезда в света на модерната литература. Годината е 2001-ва и оттагава до днес Геймън има зад гърба си многожество книги, сборници с разкази и сценарий за филми и сериали. Той вече е истинска рокзвезда, която обича да пише, при това добре, да измисля готини светове и страшни истории, с които да плаши хората и да се бъзика с религията и част от митологията.

Преди няколко години се заговори, че най-известният му роман – именно „Американски богове“, ще бъде адаптиран на филм. Геймън е от авторите, които трудно се побират в два часа на екран, честно. Единствената успешна адаптация по негов роман е „Звезден прах“ и въпреки, че филмът е приличен, не успява да обеме всичките дребни детайли и ебавки в историята. Но пък разполага с Клеър Дейнс.

Може би затова „Американски богове“ в крайна сметка бива решен да намери своя път към екрана, под формата на сериал. Проектът е отлаган няколко пъти, има купчина проблеми и търпи множество промени. Особено в датата си на излизане.

В крайна сметка нещата се случва. Алелуя и амин!

„Американски богове“ направиха своята премиера по телевизия Star миналата седмица. Брайън Фулър – човекът, който стои зад „Ханибал“ и Майкъл Грийн – британски автор на комикси, пишат проекта, а Нийл Геймън е там, за да ги надзирава под формата на продуцент.

Няма какво да се обърка. И това е факт. „Американски богове“ е като телевизионно цинично бижу, което трябва да си запишете и да гледате задължително. От ебавките на религиозна тема, през чудесния каст, до динамичния диалог и количеството кръв, което се излива, „Американски богове“ е вкусна хапка модерно фентъзи, каквото не сме гледали скоро на малък екран. То носи почерка на Фулър, от който всички още се будим обляти в пот, заради конкретни моменти в „Ханибал“, и много от чувството за темпо, мярка, простащина и хумор на Геймън.

Двамата се оказват изключително добра комбинация, съдейки по първи епизод. В него има секс, епични битки, опорочаване на обожествяването, един леприкон, цинизми, не толкова умерени шеги с модерната поп култура и поставяне на основите на нещо, което предвкусвате, че ще бъде велико. Последното е при условие, че си падате по фентъзито и неговите по-нестандартни и модерни представители, към които се числи Геймън.

Историята разказва за превърналия се впоследствие изключително популярен персонаж от вселената на Геймън – Шадоу Муун, който разбира, че жена му е мъртва и докато се опитва да се прибере за погребението й, се сблъсква с мистър Уенсдей – хитър бог с уклон към измами и шантаж. Единият започва да работи за другия, което му навлича купчина проблеми.

Към Уенсдей се присъединяват още няколко божества, силно и ярко изтъкани от голямо его, нуждата да бъдат харесвани и най-елементарните човешки пороци. Защото дори боговете понякога са хора. Тоест, нищо човешко не им е чуждо. Но подобно на единствения бог, бидейки всесилни, те са всичко друго, но не и милостиви, и затова правят с човешките твари, каквото си поискат. Без да им пука или да се цензурират.

Геймън смесва британска и ирландска митология с модерния подход към религията, прави компот, гарнира го с хумор и пише своята история.

Засега сериалът следва книгата почти едно към едно, така че верните фенове на автора няма да бъдат разочаровани. Както и онези, които никога не са се докосвали до негова книга. Фулър и Геймън са добър тандем и това си личи от първи епизод на „Американски богове“. Литературата среща телевизията в една перфектна петък вечер, която започва с хумор, питие, завършва със секс, оргазъм и искаш още. И още ще има. Чак до средата на юни, когато сезон 1 трябва да приключи.

„Американски богове“ е онова, което ще направи пролетната ви телевизионна програма по приятна, гарантираме. Сипете си нещо силно и му се насладете. А ебавките с божественото приемете като бонус.