„Перфектните непознати“ – приятелствата, сексът и други неудобни тайни
Нека да играем на една игра! Слушате ли ме внимателно? Концентрирайте се. Съберете най-близките си приятели. На вечеря, на парти, на нещо, на което ще ги напиете качествено. Накарайте всички да извадят телефоните си и по време на устроената вечеринка, всеки да чете съобщенията си, имейлите си и да приема обажданията си пред всички. Тоест, да ги споделя с всички. Играйте така в продължение на часове. Да видим какво ще стане. Готови ли сте? Старт.
Така започва новият филм на италианския режисьор и сценарист Паоло Дженовезе. Седем приятели, изключително близки – шестима от тях в двойки, а седмият с проекто гадже – се събират на приятно рандеву в петък вечер. И колкото и да е странно – защото нека си признаем, най-често ти звънят майка ти, сестра ти или леля ти – се оказва, че дори едно дребно съобщение може да събори приятно построената кула от карти, която си изградил пред света.
Защото всеки от нас има три живота – един публичен, един личен и един таен.
Удобните обувки и костюм, които си облякъл и загладил за пред другите, могат да бъдат свалени по един доста бърз и неудобен начин, чрез нещо дребно. Без да го очакваш. Като съобщение например. Или гола снимка от непознат. Или от факта, че не носиш гащи точно тази вечер. Истината има ужасно вредния навик да излиза наяве рано или късно и този чудесен италиански филм, прави именно това с нея. От нищо и никаква вечеря, създава обрати, които променят живота ти, стига да им позволиш. Както само италианците го умеят. От пакет спагети и три домата, те правят гурме. Така е и с киното. Просто защото са добри в няколко неща и седмото им изкуство е точно толкова вкусно, колкото и калоричната храна и виното, които произвеждат.
Седемте приятеля, които Дженовезе избира да постави в този човешки пъзел и да затвори в една стая, на пръв поглед не са нищо специално. Имаме три двойки – скучната двойка, която отдавна се е отегчила от себе си и не се поглежда, младата двойка, която „работи за бебе“ („Значи все пак някой тук се чука“, както се казва в един момент) и успешната двойка – тя е психиатър, а той пластичен хирург – и един техен приятел, който макар да е чаровник, се опитва да отслабне, но пък има нова приятелка, която по стечение на обстоятелствата, независещи от нея, не е успяла да дойде, но иначе е адска пичка. Каквито са всичките му приятелки впрочем.
Тези седем – по никакъв начин отличаващи се от общата човешка тълпа – елемента, решават да играят на тази игра с телефоните, без да осъзнават, че едно просто действие води след себе си много други прости действия, които порастват в лавина, която те връхлита, когато най-малко очакваш.
„Перфектните непознати“ е влакче на ужасите за обикновения човек. То е емоционална въртележка на лъжи, измами и тъпотии, които се връщат при теб в най-неочкваните моменти. Например, когато вечеряш.
Паоло Дженовезе е създал приятна човешка драма, която копира ежедневието, но вкарва в него изкуствено създадена динамика и го концентрира в рамките на няколко часа. Той е събрал всички онези неща, които могат да се объркат в живота, умело маскирайки ги като нормална вечер между нормални хора. И е направил филм от това. Но тъй като реално никой не е нормален и всеки крие по нещо, вечерта се превръща в гаден кошмар. От онези, в които тичаш, без да знаеш какво те гони, и за свой ужас осъзнаваш, че го правиш все по-бавно и по-бавно. И няма къде да избягаш. Нито къде да се скриеш.
От това, че никога не познаваш хората около себе си добре, през секса в най-чистата му употреба, като средство за модерна комуникация и удоволствие, до най-дребната измама, като онлайн афера, този филм побира в себе си всички тези неща. И ги раздува в цветен балон, който рано или късно се пука. И въздухът, който умел си събирал вътре, започва да се носи и да се усеща в пространството, което обитаваш.
„Перфектните непознати“ е водовъртеж от най-простите човешки емоции и желания. Желанието да бъдем харесвани и приети, желанието да не лъжем и да не бъдем лъгани, желанието да разведрим живота си с нещо забранено, желанието да изглеждаме добре пред онези, чието мнение ценим. Почти никога не ни се получава. Но ние винаги опитваме. До безкрай. Като в безумен цикъл, от който няма излизане.
„Перфектните непознати“ започва като обикновена, дори скучна драма, минава през въртележката на „всичко, което може да се обърка, се обърква тази вечер“ и ти дава алтернативата на „блясъкът на чистия ум“. И няколко идеи за паста с вино, разбира се.
И ти показва, че нищо не е такова каквото изглежда. Защото както се казва в един момент от филма: „Боже, не искам да свършим като… Барби и Кен. Ти цялата в пластики, а аз без топки.“
