Д-р Захари Зарков, или колко е „страшно“ да отидеш на психиатър
Честите психични разстройства неслучайно се наричат „чести“.
Депресията и тревожността са сред нас и сред близките ни и твърде много пъти остават незабелязани.
В обществото ни все още тегне тежка стигма върху понятието „психично болен“ и търсенето на помощ при психичен дискомфорт е повод за срам и криене. Няма да видите болничен лист, на който пише „депресивен епизод“, защото човекът, преминаващ през такъв епизод, няма да признае пред работодателя си, че това е причината за отсъствието му. Няма да чуете някой да казва лежерно в компания „Абе хванаха ме панически атаки и затова не можах да дойда“. Вместо истината, ще чуете хиляди лъжи, скалъпени, за да прикрият мъчително състояние, което реално не е никакъв повод за срам.
В същото време в офиса до вас може би седи човек, който преживява кошмар, от който има изход. Но някой трябва да му го посочи. Човек, който живее във вашия дом (съпруг, родител, дете) може да обитава един вътрешен Ад, без вие да подозирате за това. А лечение има и спасението дебне. Може би не отвсякъде, но от компетентните лекари, от адекватните терапии, от своевременна промяна на начина на живот.
И тъй като пролетта е сезонът, в който някои психични страдания се засилват, разговаряме по тези и още теми с д-р Захари Зарков, един от тези компетентни лекари, чиято визитка може да видите след интервюто.
В последно време масово се говори за пролетна депресия и изобщо за сезонни депресии. Съществува ли такова нещо? Има ли корелация между настроенията и сезоните?
По-скоро става дума за т.нар. „пролетна умора“, която се характеризира с отпадналост, нарушен сън, променен апетит (повишен или намален). Това са симптоми на депресия, но тъй като са непостоянни, т.е. не продължават над 15-20 последователни дни, е неуместно да се „диагностицират“ като психичното разстройство „депресивен епизод“… С напредване на пролетта симптомите бързо отшумяват и това потвърждава тезата, че става дума за преходно състояние.
По отношение на сезонните депресии – да, съществуват т.нар. сезонни афективни разстрайства (САР) и те са свързани с намаленото слънцегреене и/или облачност през есенно зимния сезон! Наличието на „горните“ изброени депресивни симптоми се свързва в този случай с повишеното производство на хормона мелатонин.
Проучвания стигат до извода, че през зимата се променя т.нар. циркаден ритъм (денонощен, седмичен или месечен) на хората, предразположени към депресия, и това отключва психичното разстройство „депресивен епизод“. Лечението на този вид депресии включва освен класическите методи с антидепресанти (основно SSRI) и фототерапия – това е метод, който използва специални лампи, снабдени УВ-филтри, чиято светлина се насочва към определени зони в ретината и там попада върху специфични фоторецептори, което води до намаляване на мелатонина… До 80% от хората със САР, симптомите изчезват след фототерапия.
А отнася ли се същото за тревожните разстройства? Обострят ли се те през пролетта?
Хипотезата, че са хронични и се „обострят“ през пролетта не е валидна! Няма сезонност при стартиране на пристъпите на паника или изолираните фобии например. Там водещи са отключващи тревожността стресогенни фактори от средата.
Как можем да различим депресията от обикновеното лошо настроение? Има ли инструмент, чрез който човек може да разбере, че е прекрачил границата на минорното настроение и е влязъл в клиничната му сфера?
Отпадналост, нарушен сън, променен апетит (обичайно намален), отслабване над 5 кг и липса на изпитване на радост. Това са симптоми на депресия. Ако те продължават над 15-20 последователни дни, се диагностицират като психичното разстройство „депресивен епизод“. Като инструмент – може да се използват тестове за депресия (може и в интернет), но чувствителността им не е висока и се изисква допълнителна професионална оценка.
Какво трябва да направим, ако забележим депресивна или тревожна симптоматика у някого, който не търси помощ?
Труден въпрос! Трябва убеждаване през личния опит, през предпазлив натиск чрез близките за осъществяване на психиатрична оценка и старт на професионална терапия.
Как трябва да реагира човек, ако получи паническа атака? А ако човек в неговото обкръжение получи паническа криза?
Трябва да се приемат успокоителни, бензодиазепини – за овладяване на симптомите и намаляване на тревогата.
Какво може да отключи психично разстройство? И трябва ли задължително да има отключващ механизъм или може да се случи без причина?
Стресът е причина („спусък“) за започване на симптоми на тревожност. По-рядко „нещата“ започват без явна причина („от нищото“). Обикновено при добре снета подробна анамнеза се откриват корените, във връзка с които започват симптомите.
Срамуват ли се пациентите да ходят на психиатър?
Да! Срамуват се! Преживяват го като положение, в което са изпаднали на дъното. На края на съществуването си.
Как да се борим със стигмата върху психичните заболявания у нас?
С просвета! Всеки ден. С упорито оспорване на тезите, поставящи всички психични разстройства под общ знаменател – „ПСИХИЧНО БОЛНИ“. Това е вредно, токсично и руиниращо нормалната/истинска същност на функционирането на психиката.
Доколко е важна семейната и приятелската подкрепа при наличие на психични заболявания?
Поправка – говорим за „психични разстройства“. Много е важна подкрепата от най-близкия кръг. Дори за крачката към първата психиатрична оценка.
Върши ли работа някаква форма на самолечение при проблеми с психичното здраве?
Отлага и задълбочава състоянието. Хронифицира процеса. Дори и консултирано със скъпо платен невролог или кардиолог.
Може ли човек, диагностициран с депресивно или тревожно разстройство, да се излекува, без да пие антидепресанти?
Възможно е. При бременни и при категорични противопоказания за прием на антидепресант, се провежда интензивна когнитивно-поведенческа психотерапия; или транскраниална магнитна стимулация; или с електроконвулсивна терпия (при тежки депресии със сериозен суициден риск).
А какви са рисковете от приема на антидепресанти? Има някои митове, свързани с надебеляване, пристрастяване пр. Митове ли са това наистина?
Да, има митове за лечението с антидепресант. Има и рискове… Най-сериозният страничен ефект е предизвикване на свръхактивност (синоним на хипомания и мания) от приемане на антидепресанти. Баналните странични ефекти – запек, сухота в устата или замайване, се преодоляват от организма до 2 месеца след старта на лечението.
Имат ли антидепресантите билкови или хомеопатични заместители?
С доказан антидепресивен ефект е екстрактът от жълт кантарион. У нас има един, два препарата на тази основа. Хомеопатични антидепресанти няма.
Какво могат да направят пациентите в ремисия, за да избегнат рецидив на депресивно или тревожно разстройство?
Да спазват назначените правила на противорецидивната фармакопрофилактика и да не злоупотребяват с вещества, които имат отношение към ЦНС (централната нервна система) – по-конкретно алкохол и забранени субстанции. Заедно с това да са преминали през достатъчно дълга и устойчива когнитивно-поведенческа психотерапия, за справяне със стресорите в ежедневието и недостигане до прага на поносимост към стресорите от заобикалящата ни среда…
Разкажете ни за вашия проект, който цели да образова личните лекари да разпознават по-бързо проблемите на психичното здраве
Проектът „Подобрени услуги за психично здраве“ (Финансиран от НФМ и ФМ на ЕИП), написан и спечелен от НЦОЗА има някоко основни идеи, превърнати в дейности, от които се очакват конкретни резултати. Основната цел е намаляване на самоубийствата в България с 10%.
Една от дейностите е да се проведе двуетапно обучение:
– Дистанционно, чрез онлайн платформа и след него;
– Тридневни семинари водени от унивеситетски преподаватели по психиатрия за общопрактикуващи лекари, психолози и социални работници.
По темите на ранно откриване на тревожни и депресивни разстройства, както и суицидното поведение, свързано с тях.
Базирано е на научни доказателства (от литературата и от епидемиологичното проучване на честите психични разстройства в България ЕПИБУЛ), че при симптоми на депресия и тревожност, хората търсят най-често личния си лекар, а не психичноздравен професионалист. Заедно с това е известно, че в 70-80% от случаите, около 2 седмици преди правен опит за самоубийство, се търси лекар (възможно е по различни поводи) и много често това е общопрактикуващ лекар.
Работите с Норвежкия институт по обществено здраве. Как ще се измерват резултатите от проекта ви? Работите ли с европейски консултанти?
Консултант на проекта е проф. Арнстейн Миклетун от департамента по психично здраве и суицидопревенция на НИОЗ. Дизайна и темите на обучението са консултирани с него. Осъществиха се обучения само в 4 от 6-те икономически региона на страната. Северозападен и Северен централен бяха оставени за „контроли“. Така след приключване на обученията ще се проследи по информацията за суицидните опити, която събираме с модерна онлайн система (също продукт на проекта), дали има разлики между регионите с обучени професионалисти и в тези, където не е провеждано такова обучение.
Доколкото ми е известно, в областта на превенцията на психичното здраве няма такава мащабна работа за мерене на ефективност на ниво държава, от каквито и да било нацинални политики и/или програми за психично здраве.
Къде може да се разбере повече за споменатия „норвежки“ проект? Къде могат да се проследят резултатите, разбрах, че има и образователни видеоклипове за депресията?
Всички резултати от проекта, създадени материали (включително и „Ръководство за ранно откриване на тревожност и депресия“ предназначено за ОПЛ и може свободно да се „тегли“) са публикувани на сайта http://bgmental.info, който е и част от продуктите на проекта „Подобрени услуги за психично здраве“.
Снимка: Мирослава Дерменджиева
Д-р Захари Зарков завършва медицина през 1997 г. с диплома за магистър-лекар, обучава се по психиатрия в Медицински университет – София и от 2005 г. е специалист-психиатър. През 2015г. защитава докторска степен в областта на психиатричната епидемиология. Работил е като психиатър в отделение към МБАЛ – Монтана и в Университетската клиника на УМБАЛ “Александровска”. Има интереси и опит в терапия на афективни и тревожни разстройства, овладяване на кризи, лечение на депресия и водене на профилактика при шизофренни разстройства. Публикувал е статии и доклади в български и международни професионални списания.
Понастоящем е ръкодовител на отдел „Психично здраве“ към Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА)
