„Конг: Островът на черепа“: само за неделя вечер

Ако има абсолютна икона в света на филмовите чудовища, то това безспорно е Конг.

Гигантската горила се ражда във филма „Кинг Конг“ (1933) на Мериън К. Купър и Ърнест Б. Шодсак и веднага сграбчва публиката. Конг е наречен така от обитателите на Острова на черепа, остров в Тихия океан, където Конг живее заедно с други огромни животни, предимно динозаври. Американски филмов екип, воден от Карл Денам, улавя Конг и го закарва в Ню Йорк, където той е изложен като „Осмото чудо на света“.

Оттам нататък, пътят на Конг през дебрите на киното е дълъг и търпи развитие. Продължението на първия филм идва логично след финансовия успех на „Кинг Конг“ и се казва „Son of Kong“, тoзи път дело само на Шодсак.

Същата година в Япония пък е заснет късометражният „Wasei Kingu Kongu“ на Тораджиро Сайто. Следва „Годжира“ (1954) на Иширо Хонда и малко неловкия „King Kong vs. Godzilla“ (пак негова работа).

Следва римейкът „Кинг Конг“ през 1976, продуциран от Дино Де Лаурентис и с участието на младата Джесика Ланг, а през 2005-та на екрана се издига Кинг Конг на Питър Джаксън, в който Конг отново се бие с динозаври и хеликоптери, с компанията на брилянтната в ролята на Ан Дароу Наоми Уотс, Джак Блек и Ейдриън Броуди.

А от няколко дни можем да гледаме в кината и най-новата трактовка на епоса за гигантското чудовище – „Конг: Островът на черепа“.

Филмът е на режисьора Воу-Робъртс, в тандем със сценаристите Дан Гилрой, Макс Боренщайн и Дерек Конъли, и предлага освежен прочит на добре познатата, стара история.

ВНИМАНИЕ!СПОЙЛЕРИ!

Благодарности на създателите, че не се налага да чакаме един час преди да ни покажат новия Конг – очакването, което би било дразнещо, предвид факта, че всички зрители в салона са наясно, че ще видят грамадна горила.

Събирането на изследователския екип, който отива на мистериозен остров с подозрителна фауна, се случва бързо, още в първите минути на филма, и преди зрителите да са опукали първата кутия пуканки, героите вече се сблъскват с Ужаса Конг – хуманоиден исполин с гигантски зъби и небивали мускули, който разпилява военните хеликоптери из джунглата като дете, рушащо лего. Наивните действия на екипа, които нито един военен в реалността не би предприел, са разочароващ елемент, подсилен от тъповатите шеги в стил американски екшън с Шварценегер.

След като задължителната касапница приключва, сме готови да видим какво ще ни предложи сюжетът по-нататък. Без особена изненада установяваме, че той не ни предлага нищо, което да пращи от мощна оригиналност, но за сметка на това, дава на зрителя насладата от сблъсъка с няколко много внушителни, компютърно генерирани представители на животинското царство на Острова на черепите.

Оцелелите, които се разделят на групички, се сблъскват с враждебно на пръв поглед местно население, чудовищни паяци, биволи с размер на параходи и страховити гущери, които, разбира се, са вечния враг на Конг.

Малко е тъжно отсъствието на класически динозаври, като изключим черепа на един трицератопс, макар че мутиралите пустухусуси, с които Том Хидълстън се бие с меч и противогаз в зелена мъгла, все пак са достатъчно близки.

Като стана дума за Том Хидълстън, останахме с усещането, че англичанинът не влезе достатъчно в отредената си роля на тежък и мълчалив, знаещ всичко за дивия живот почти супергерой. Предвид изпълненията му в „The Night Manager“ и „Боен кон“ обаче, сме склонни да вярваме, че причината е по-скоро неубедително написаната роля, отколкото актьорските му качества. Не видяхме впечатляваща игра и от носителката на „Оскар“ Бри Ларсън, която по-скоро дразнеше зрителите с очевидната си симпатия към героя на Хидълстън (ок, поне зрителките) и с нелепите си пацифистки аргументи в споровете с Престън Пакард – фанатичния военен, изигран от Самюел Джаксън и най-неприятен герой в новата Конг сага.

Тъй като зрителят вече е виждал Самюел Джаксън да бъде изяждан от акула в „Синята бездна“, остава абсолютно неразбираемо защо, по дяволите, и този път толкова държи да бъде изяден от нещо.

За сметка на това, Джон Райли е много приятен в образа на бившия военен, прекарал 28 години на острова, а притеснително отслабналия Джон Гудман влиза ловко в кожата на не дотам честния учен, инициирал една смъртоносна експедиция. Само една необходима сценарна критика във връзка с героя на Райли: няма начин жена, чийто съпруг е изчезнал преди почти 30 години и се появява внезапно на прага й, да изпадне в еуфоричен пристъп на прегръдки и сълзи от радост, което се случва в края на лентата.

Въпреки слабите моменти в актьорската игра и предвидимия сюжет, „Конг: Островът на черепите“ е прекрасно забавление за неделя вечер. Ако човек се отърси от очакванията за някакво чудо на седмото изкуство и се потопи спокойно в мистичната атмосфера на един забравен остров с чудовища, може да изпита истинска наслада от филма.