Влак „Оставка“
Казват, че добрите кореспонденти винаги успяват да се окажат на борда на отвлечен самолет. Ние казваме, че нашите са още по-добри, ако се наложи дори биха отвлекли такъв.
Специално за вас от влака на БеСеПе-то Анита Райкова (http://insideoftheraven.blogspot.com)
Та нашият топ репортер (дето пък ние си откраднахме под носа на 20 български и 40 чуждестранни медии някъде около ареста ѝ в Париж) предава за нас директно от онзи влак!
SI4KI STE SERIITZI!!!111!! I WII GU ZNAITE I AS GU ZNAM!!!1111 KLETA MAJKA BALGARJO, BATIA I SESTRI, DA O4ISTIM KLETATA NI MAJKA OT SOROSOIDI I SERIITZI I TIQ NARKAMANI PRED ONIWERSITETA!!111!! TSWETQ SA SI4KI POLITSAI NA6I WERNI PAZITELI I ORE6ARSKI NAI WEREN ZA6TITNIK NA BALGARSKOTO!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!111111111111111111111111
Извинете, забравихме да изключим декодера. Готово!
Всичко започна в Созопол с една кана домашно вино и скъп братовчед, грижливо доливащ още и още в чашата ми. После вече бях в Барбоса и обръщах поредния шот с ракия, докато ПринцесаПарцалеса ми доверяваше тайното си оръжие, предпазващо от случаен секс, а именно „Забравих да си обръсна краката“.
Възмутени, че при наличието на толкова мъже в заведението, още никой не ни е почерпил, решаваме да сменим дестинацията. И така, намираме се в Его, където допиваме последната си почерпка с уиски, когато Ани, с лукав блясък в очите каза „Знаеш ли, че в 3:00 от гарата тръгва БСП-арски влак за някакъв си митинг?“. Не беше нужда и думица повече. Заспалият от алкохол журналист мигом се събуди! Заредени с бира и ентусиазъм, двете Анита хукнахме с все сили към гарата, че оставаха 15 минути до влака. В следващия момент вече пътувахме към София и разтреперани от ужас, че с прикритието ни е свършено, обяснявахме пред камера на БТВ как сме от БСП, само и само да не ни свалят в Карнобат. Всички знаем, че е много по – лесно да се прибереш от София от колкото от Карнобат….
Всъщност, обяснявах само аз с треперещ глас, а Ани се криеше под палтото си, като опасен рецидивист и се заливаше от смях. И точно там се прокрадна първото съмнение. Тая е сЕрийка! И ме въвлече в нещо мръсно, сЕрийско и опасно! Ама късно чадо, влакът отдавна се беше отдалечил от бургаската гара.
Въпреки многобройните опасности от разкритие, предимно дебнещи иззад мустака на един доста тлъст чичко, с фразата „Орешарски ФОРЕВЪР“ и „сами си се организирахме“ удържахме до края прикритието си. Пуфкахме цигари, пийвахме си биричка (аз мразя бира, принципно) и всеки който се опиташе да ни каже нещо се провиквахме „Ние сме с БСП-то, нищо не можеш ни направи“. И ни отминаваха.
Подремнахме няколко часа. И тогава дойде моментът на истината. Най – големият шок. От най – епичното напиване в историята! Събудихме се, вече изтрезнели и прозрели къде сме и какво сме извършили… Отвлякохме БСПарския влак… За да отидем на#ДансWithMe протеста.
В секундата в която всички митингуващи слязоха на гара Подуене и останахме сами във влака, бодро и с огромна доза облекчение се разкрещяхме „КОЙ?! КОЙ?! КОЙ?!“. От някъде се пръкнаха и едни засмени полицаи. „Вие май не сте за тоя протест, а?“. И си продължиха по пътя.
Разкрити сме. С махморлук сме. Тежък и то. И сме в София, без грам батерия на телефоните. Освен това си нямах нито четка за зъби, ни паста, с дрехите от снощи съм и е кучи студ. Платих цял лев, колкото да го заредя на 10% за да отворя Twitter и да разбера, че вече всички са ме гледали в обедната емисия. Срам. Ударихме по една наздравица с немезил и алказалцер и тръгнахме да търсим #ДансWithMe. До протеста не можахме да стигнем веднага, но за сметка на това едно симпатично момче ни подмами с оферта за уокитоки, да си поговорим мръсотии в радиус до 3км. Обаче се отказа, понеже на въпроса „ама да не ги откраднете“ се замислихме твърде дълго.. Истината е, че с въпроса си ни даде идея, която и през ум не ни беше минала… Докато се кахъряхме как по – точно да му вземем уокитокитата, една мадама се материализира сякаш от нищото и ни задърпа. „Идвайте да ви снимаме в рекламата, че няма време“- каза. И ние отидохме. И се снимахме. На Ани ѝ предложиха да стане модел. На мен ми предложиха кафе. Тя отказа, аз приех. На бързо минахме през 365 за да се подкрепим с по парче пица и развълнувано обсъждахме, че днес единственото, което остава да ни се случи е да се омъжим. После продължихме по пътя на протеста.
