Да са ни живи и здрави мъртвите!

Когато се връчвала мартеница, най-честото пожелание било „Да си бял и червен!”.

Предполагам, да приличаш на една българска Снежанка – с бяла чиста кожа и алени бузки. Цветущият ти вид би трябвало да издава ситост, радост и задоволство.

Да не изпадаме в подробности откога Баба Марта или нейната баба се е заселила в нашите земи; да не тълкуваме смисъла на различните цветове; да не се обясняваме как са се връзвали мартеници на домашните животни и плодните дръвчета; да не си разказваме легенди, които знаем или можем да прочетем… За този пролетен празник информация имат всички, дори и децата.

Наистина, те понякога поздравяват с „Честита Баба Марта!”, „Честита Баба Меца!”, „Честита Баба Яга!” т.н., за да не дискриминират някои приказни герои. Но те са си деца – въображението е тяхно, езикът – също.

Въпросът е какво правим ние, помъкнали мартеници на гробището. Какво пожелаваме на скъпите си хора, които са на оня свят? Да са бели и румени? Да са здрави, макар и мъртви?

Вие представяте ли си по земята да плъпнат беличко-червенички зомбита!?

Помислих си за това в седмицата между Задушница и празника на Баба Марта.

И ужасно не искам да си правя извода, че ние вече нито знаем да тъгуваме, нито знаем да празнуваме.

За сватбените тържества наемаме агенти, за тъжните поводи – също. Чакаме диджеят да направи веселбата, погребалният агент да организира скръбта ни.

Отделяме премного време да хулим Хелоуин и Свети Валентин. Злостни спорове избухват за това как да празнуваме тези дни, да ги празнуваме ли въобще, да ги отричаме ли тотално. Много се пазим да не прихванем чужд весел, забавен обичай. Като че ли ни плаши това да търсим поводи за радост. На нас ни дай да тъгуваме и да жалим.

Забравили сме или никога не сме знаели, или съвсем не искаме да научим за нормативността на българските фолклорни обреди. Нещо чули, нещо видели, разбрали-недоразбрали, се втурваме да месим питките на радостта със сълзи.

Само ние, българите, имаме обичай със закичване на мартеници. И само ние, добре знаейки символиката на белите и червени кончЕта, можем индиректно да ги връчим на скъпите си покойници…

Защо!?