Екзотичният живот на един толерантен човек
Всяка година точно след Международния ден без тютюнопушене (15 ноември, както и всеки друг ден) и преди Международния ден на студентите (17 ноември, 8 декември е само национален ден) е Международният ден на толерантността. С други думи – днес. Честваме Международния ден на толерантността или както казват радикалните популисти – „толерастията“.
Има един популярен лозунг по избори и около прайда – „Аз не съм толераст. Аз съм нормален.“ Наистина ли? Наистина ли си нормален? Наистина ли това, което правиш, е нормално? Хмм…
Имах един съученик от друг клас, който твърдеше, че „мрази влюбените хора“. В какво се изразява, как се изпълнява вътре в теб тази омраза? Момчето беше отличник и сигурно заради комплексната си натура е бил способен на по-сложни емоции, предполагам. Има много такива хора – расисти, хомофоби и прочие – хора с най-разнообразни омрази (не бих се сдържал: най-разноомразни омрази). Наистина много разнообразни – като цветовете на дъгата. Но нека говорим за всички тях в един кюп.
По принцип си шервам текстовете във фейсбук. Този няма да споделя, защото имам много познати, които не са толерантни към другите хората. Срам ме е от тях. Когато ги попиташ какво й е на хомосексуалността например, ти дават отговор от рода на „Ужасна е“.
Аз мисля, че счетоводството е ужасно, но не правя факелни шествия срещу счетоводителите. Както и те не са дошли да ме осчетоводяват насилствено.
И не става въпрос само за стандартните образи от субкултурите. Много хора просто се скриват зад „Аз съм нормален.“ и отказват всякакъв диалог. Возим се с един мой набожен познат, който твърдеше, че е нормален. „Окей. Какво е да си нормален?“ – попитах го и това рязко се превърна в най-тихото возене с маршрутка откакто съществува Вселената. Която, между другото, според моя познат съществува от 5000 години. Много хора приемат отвън омразата си, така че нека бъдем толерантни към него.
На 16 ноември 1995 г. страните членки на ЮНЕСКО приемат Декларацията за принципите на толерантността. С две думи – някакви хора са подписали някаква хартийка, която би трябвало евентуално да попречи на Динко да бъде „нормален“ и да започне да бъде наистина нормален. Това звучи все едно си в 10 клас и баба ти дава 50 лева с репликата „Да не ги дадеш за цигари!“ Ако пушиш, ще си купиш цигари, няма какво да ти се говори.
Този бабин напън тогава ни се е струвал наивен, но всъщност, както и Декларацията на ЮНЕСКО, той е капка, която години по-късно заедно с още други капки ще светне лампата на някои хора, че така не трябва.
Момчето, което мразеше влюбените, всъщност не беше отличник, беше скинар. Когато ви казах, че беше отличник, помислихте ли си „Зубърът сигурно не е могъл да си намери гадже и е завиждал“. Това, скъпи приятели, се нарича „предразсъдък“ и от него започва всичко. Ако толерантността има почва у нас, нека не я заравяме в нея.
