Онзи тип жена

Такава жена няма. Тя не съществува. Ако някоя от жените, които четат този текст, се разпознае в нея, да се замисли сериозно.

Животът й е скучен, тъп, сив и обикновен, с много малко радости и с много скърби. Като на всички нас.
Да живее живота си – обикновения живот на обикновена жена, я съсипва. Мечтата й да е принцеса е останала несбъдната. И понеже не й стиска да си промени живота, или поне да се пропие, тя живее другаде: във Фейсбук.

И въпреки че не съществува, там ни се натрапва непрекъснато. Тя е от София, или живее в София, или във всеки един от уж големите ни градове. По правило е образована. Има висше образование. То е правопропорционално на претенциите й. Не е сигурно дали обича работата или колегите си. Те липсват на снимките й във фейса. Може с колегите си да е груба, но в другата реалност е яко френдли. Направо „кърти мивки“, макар и да не харесва този израз. Груб й е. Общителна е, направо е репей – закачи ли се за някого, няма откачане.

Умира си да е приятелка (във Фейсбук) на известни хора. Следи ги, коментира ги, лайква ги, честити им празниците. Все едно е част от семейството им. Неуморно ходи на изложби, на атракциони, на пърформанси, на ателиета, на какво ли още не. Обаче е приятелка само на приятни хора. На неконфликти.Тя с конфликтни не общува, защото за нея те са лоши. Напрягат я. Колкото и да е „цветна“ – в смисъл, че обича да носи шарени дрешки – светът й е монохромен.

Цветовете на дрехите по свой си начин тя свързва с кармата и аурата, такива, каквито си ги обяснява сама на себе си. Чете много. И е много повърхностна. Има мнение за всичко – и за паметници, и за поети, и за филми, и за преводи, за скандали, за конфликти.

Страхлива е. Мечтае за промени – за промени в самата себе си. Но се вцепенява от ужас, ако трябва да действа. Затова не действа. Никога. Всичките й планове за промяна все са в бъдеще време, което все не идва.

Често е дебела, с наднормено тегло, но никога не си го признава. Фитнес за нея е омразна, отровна дума. На фитнес никога не ходи, защото се самозалъгва, че е просто леко пълна и широките дрехи й отиват. И освен това е болна до смърт от псевдомантрата, че се приема такава, каквато е.

Същевременно не разбира, че не знае коя е в действителност. Самотна е до смърт. Няма си никого, никой не я обича. Затова като обезумяла се втурва да запълва тази самота. Ходи на салса.

Отвращава се бързо от потните чичковци с малки пръстчета, които се отъркват о нея, но следващата седмица е отново в залата за танци. Ходи на йога и на врачка, макар да твърди, че не вярва. На врачките де, не на йогата. Обича да снима био храни, купени от не био пазари.

Има много приятели (във Фейсбук) и нито един, или много малко, в живота. Изобщо тя не живее, наблюдава отстрани, имитира и се лъже, че съзерцава. Добрината и позитивността й са маски, около които мимикрира. Тя е злобна, дребнава, отмъстителна. Но понеже нищо не зависи от нея, най-много да ви разприятели във фейса. Хубаво е обаче, че няма власт.

Несъществуващата жена ще припише всички възможни явни, тайни, знайни и незнайни грехове на всеки мъж, написал подобен текст. Ще го обвини в женомразене, в мизогиния, дори. И няма да знае, че двете думи значат едно и също.

Текстът е оригинално публикуван в Webcafe.bg