КАК ДА: бъдем будители
И днес е празник. През годините прави впечатление, че освен учителите не е много ясно кой друг е будител. Празникът стана като 2 февруари – знаеш, че някой трябва да празнува, но кой? Затова първо да изясним какво е будител. Будителят работи в името на „просвещението и националното самоосъзнаване“ пише в интернет. Тоест будител е, който образова хората и се грижи да знаят какво е да си човек от България. Това са две наглед елементарни и досадни действия, а едното и нископлатено. Но будителят е идеология, която жарко липсва в България, а и на планетата.
Образовайте хората. В ерата на комуникациите това е най-лесното. Сърфирайки в интернет често можете да попаднете на човек, който не мисли правилно. Мигом го поправете. Бъдете и невъзпитан, ако трябва, напсувайте го, кажете му, че е злетак и че трябва да умре в кофите – то е за негово добро. Образованието е важна част от другите хора. Ние от наша страна знаем всичко – не се сещаме да не знаем нещо.
В момента глобално интелектуално усилие е насочено към Марс. Ако пратим човек там и той погледне образователната ситуация в България от толкова високо, би имал две новини – добра и лоша. Добрата новина е, че като цяло традицията „да се учи в Съюза“ както преди продължава и днес. Само съюзите се смениха. Лошата е, че много хора остават извън колективния интелектуален напън. Поради липса на време (но най-вече на желание) за провеждане на представителна извадка, ще се доверим на предразсъдъка и ще предположим, че това са ромите. Скоро някои казаха: „Дайте стипендии на учащите ромчета“. Други може да кажат: „Просто изхвърляйте книгите до кофите за боклук“. Но това са паянтови решения. Вие сте будител, което в наше време си е почти войвода. Образованието трябва да е като цигарите – първо да те изкушава с това колко е готино, а после да те зарази почти неизлечимо. Защото ако ти се налага със сила, ще го намразиш от малък.
Националното самосъзнание е по-лесно. Както се казва, „можеш да изкараш българинът от България, но не можеш да изкараш България от българина“. Така е – от българина можеш да изкарваш само още българчета.
Но тази национална идентичност не е компот само да отваряш и да ядеш. Тя е огън! А огънят трябва да се стимулира – понякога с вятър, понякога с дърво. Напомняйте на българите за онзи безценен ред от личната карта, точно над втория най-безценен ред – датата на раждане – а именно Гражданство БЪЛГАРИЯ.
Когато стане бой в дискотеката, започнете да викате: „БЪЛ-ГА-РИ! Ю-НА-ЦИ!“
Когато някой се провали, замеряйте го със стотинки. Нека ликът на Св. Георги, който от своя кон убива ламята, на гърба на монетата му напомня, че ние, българите, каквото не можем да опитомим го убиваме. А ако нещо не ви харесва – бъдете силни и го променете. Съберете, например, на една маса своя шурей и своя баджанак. Напийте се като медицинско чудо и извършете някакъв монументален подвиг. Направете нещо, което ще накара Юксел Кадриев да гледа с поглед тип „Баси майката“, когато каже новината в ефир. Така ще дадете на термина „шуробаджанащина“ ново, по-хубаво значение.
Накрая обединете и двете неща – и образованието, и националното самосъзнание. Когато ваш приятел няма пари, дайте му 100 лева. Нека види как живеят българските пенсионери с тия малки пенсии.
Будителството би трябвало да е любимото ни нещо. На този ден не се учи, но се дава акъл. Кара те да си горд с необратими обстоятелства като рожденото ти място и с това, че си спечелил войни, в които не си участвал. Затова си сипете една ракия днес. Ако потта е болката, която напуска тялото, ракията е болката, която се връща обратно в него.
