Радина Кърджилова – от Лолита до мадона

Сияйна, нежна, умиротворена, с благ поглед и топли черти на лицето. Невероятно красива. Така изглежда актрисата Радина Кърджилова в най-важната роля в живота си – на майка на 4-месечното желано и чакано бебе Христо, кръстено на баща й – художника Христо Кърджилов.

Бременността си сравнява с катарзис и казва, че драмата е отстъпила място на смеха. „С драмата се сприятелихме достатъчно добре. Вече е време да се посмеем. Това правя вкъщи. Мръщя се, правя физиономии, гримаси и съм по-весела.“

Радина се наслаждава на майчинството, но не спира да работи – снима се в нов български филм – 12 часа на снимачната площадка заедно с бебето. Скоро ще я видим в нова светлина – като учителка на проблемен клас. Нещо като Мишел Пфайфър в „Опасен ум“. Казва, че темата й се струва актуална и важна, затова е харесала ролята.

Майчинството кара Радина да изглежда пораснало момиче. Тя самата добавя, че купоните и лудите нощи с Деян Донков и приятелите им не й липсват изобщо…

Няма я вече онази дива, непредсказуема, крайно любопитна и палава хлапачка, която правела каквото си иска още от малка.

Включително – не зачитала и вечерни часове.

„При едно мое закъснение, точно преди да замине да преподава в Тунис, баща ми толкова ми се обиди, че не ми говори половин година. Пишех му писма, но отговор не получавах. Аз съм дете, което е наказвано чрез мълчание. На майка ми лесно й минаваше, но за сметка на това изнасяше цялата болка, която й причинявах, много по-дълбоко от татко. Той слагаше една маска, едно невнимание, една стена и издържаше доста време“, спомня си Радина.

Свързва детството си и със старото чешко пиано на баба си, на което се опитвала да свири, картините на баща си и парчетата на Rolling Stones, които звучали в ателието му.

Днес Радина Кърджилова продължава да е влюбена в театъра. „Театърът винаги е преди киното. Онази тишина, която носи, онзи прах, напомнящ миналото, тази тежест, тази атмосфера на отминалите животи, текли по сцените. Мисля, че съм по-скоро ренесансов тип, това е в основата на привличането ми към театъра“, казва Радина.

Ролята й на налудничавата алкохоличка Ина Зайцева в „Мърлин Мърло“ й донесе номинация за „Икар“.

Не в плача са истинските трагедии. В най-голямата комедия са те, казва Радина. Не си спомня къде е чула това, но тази мисъл я преследва през цялото време, докато репетира „Мърлин Мърло“.

Предизвикателството, което я изцежда тотално обаче, е образът на „безплодната“ Йерма по едноименната пиеса по Федерико Гарсия Лорка.

„За влизане в такъв тип сложна драматургия се изисква страшна концентрация. Поне половин час преди представление оставах задължително сама. Затварям се някъде в някой ъгъл зад кулисите и с никого не общувам. Говоря си, че аз съм Йерма. Малтретирам се психически и до такава степен влизам в обстоятелствата, че трудно излизам от образ след края на представлението“.

Все пак екранът е този, който носи масовата популярност.

„Въобще не съм търсила известност. Този излишен пиар, който създадоха на мен, Луиза Григорова, Бойко Кръстанов и Явор Бахаров покрай „Стъклен дом“ по-скоро ни доведе страшни вътрешни борби. Тежеше определено. Товареше семейството ми преди всичко, защото в един момент се прекали – ровеха се в личния ни живот“, споделя актрисата за славата.

И макар покрай бременността и раждането нездравия медиен интерес да е някак отшумял, е убедена повече от всякога, че славата е измислено понятие.

„Стъклен дом“ е един опит, безспорно дава по-голямо самочувствие, дава усещането за лекота на присъствие пред камера. Но става рутина в един момент – започнах да го приемам като задължение, все едно отивам на работа в офис. Това е недостатъкът на сериалите – въпреки високото ниво на работа – времето винаги притиска и понякога се претупваха нещата“.

Радина Кърджилова казва за себе си, че е от хората, които лесно сменят настроенията си без видима причина. Както е весела, може рязко да й стане мъчно. Зодия Близнаци с асцендент Близнаци. Но емоцията й става абсолютен господар, щом се качи на сцената. „Имам много силна сценична треска. Треперене на крака и ръце, сърцебиене.“ Това за малко да й попречи да я приемат в НАТФИЗ. „Моят професор Пламен Марков е искал да ме махне още на първи-втори кръг от изпита.

Краката ми така са треперили, че си мислил, че ще падна от сцената“, спомня си с усмивка Радина. Не се притеснява да разкаже, че проф. Марков я е взел за тотална невротичка тогава.

„Честните хора са смели хора и аз мисля, че съм такава“, споделя актрисата. Само можем да добавим думите на немския театрален драматург Готхолд Лесинг, който казва: „Колкото е по-красива една жена, толкова по-длъжна е да бъде честна, понеже само честността може да противодейства на тази вреда, която е способна да предизвика нейната красота“.

„За да излезеш на улицата облечен добре ти трябва… интелигентност, а не модно списание“, смята Радина. Привърженик на градския стил и неглижето, класическата малка черна рокля за специални случаи. Смята, че мода има във всичко – отминава и после се връща. Затова не изхвърля старите си очила и обича антикварните магазини. „Фен съм на бунтарската мода, ако тя се изразява в това да направиш нещо добро, различно, качествено. Не може просто да навлечеш някакви неща така, за да си различен“, казва тя.

„Има мода, но интелигентният човек знае как да се облича и без нея. Модата е вкус. Да бъдеш в хармония с тялото си и да не те е срам да се огледаш във витрините“, казва Кърджилова. И гарантира, че не следи колко дебели трябва да й бъдат веждите според модните гурута. Нито и колко крив и остър да е маникюрът й, което се оказва най-фрапиращото за нея в новите тенденции. „Модата е различна върху всеки човек“.

Радина е с дамско палто и джинси и мъжка риза Armani|Exchange