Турският президент Реджеп Ердоган предизвика силна реакция в чужбина, след като публично обяви, че мирен договор от преди близо век е несправедлив, съобщават световните агенции. Официална Гърция видя в думите му стъпка към преразглеждане на международното право.
На среща с представители на местната администрация в Анкара преди два дни Ердоган изрази съжалението си от начина, по който през 1923 г. с Лозанския договор са били определени границите на страната с договора, който на практика слага край на Османската империя и дава начало на съвременна Турция.
Според президента турците са дали на Гърция островите в Егейско море, на които „се чува викът от нашите брегове“ и на които „има наши джамии и наши светини“. Президентът подчерта, че виновните са „онези, които седяха край масата в Лозана и не можаха да защитят правата“ на Турция и тези проблеми са факт и до днес.
Според наблюдатели, това е една от първите директни критики на Реджеп Ердоган срещу Кемал Ататюрк, който подписва договора. В турската историография споразумението от Лозана е смятано за победа на фона на неизгодния Серски договор. Днешният лидер на южната ни съседка обаче твърди, че подобен прочит е „измамен”.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас реагира веднага, като обяви, че подобни изказвания са опасни са отношенията между двете страни, както и за стабилността на целия регион. Той подчерта, че няма да използва реториката на Ердоган.
Далеч по-експресивен беше националистът и военен министър Панос Каменос. Според него изказването е доказателство, че светска Турция се превръща в теократична държава.
„Аз бих го призовал да бъде особено внимателен, когато от бреговете на Мала Азия чува гласовете на гръцките острови, защото тези гласове бяха гръцки, това бяха гласове на йонийците, това бяха гласове на гърците от Мала Азия, които съществуваха докато не подложиха на клане елинизма“, подчерта той, напомняйки по този начин за геноцида над гърците в Мала Азия.
Говорителят на германското външно министерство Мартин Шефер подчерта пред агенция АНА-МПА, че от гледна точка на Берлин Лозанският договор продължава да е в сила.
На фона на напрежението между Анкара и Атина, турското държавно ръководство поиска и прекратяване на патрулите на НАТО в Егейско море с мотива, че миграционният поток е намалял през последните месеци.
Междувременно турските власти закриха над 20 телевизии и радиостанции. Действията на правителството предизвикаха вълна от негодувание сред професионалните и правозащитните организации.
Електронните медии попаднаха по ударите на властта по обвинения за терористично съдържание в емисиите. Две от телевизиите се свързват с Кюрдската демократическа партия, а една с общността на алевитите, възприемани като секта. Сред закритите има дори канал за детски филмчета.
Съюзът на турските журналисти излезе с декларация, че „журналистите, които не споделят мненията на правителството, са взети на прицел и са арестувани на базата на изфабрикувани обвинения“. Международният комитет за защита на журналистите призова турските власти да преосмислят решението си.
Продължават и чистките във всички сфери на обществото. Вчера бяха арестувани нови 26 университетски преподаватели, както и близо 160 служители в затворите и правораздаването.