Притокът на бежанци в България – най-бедната страна в Европейския съюз, тревожи българите и според наблюдателите води до засилване на национализма и създава опасност от дестабилизация на страната.
Изданието пише за рядко срещана съвместна декларация президентът Росен Плевнелиев и премиерът Пламен Орешарски, подкрепени от парламентарно представените партии, в която те предупреждават за опасност от ксенофобия. В България тази година навлязоха над 10 000 нови имигранти. Поставено на тясно, правителството реши миналата седмица да ускори процедурата по експулсирането на икономическите мигранти, по-специално дошли от Северна Африка и Афганистан.
Притокът на сирийски бежанци, който се засили от лятото насам, също изненада властите, които трудно успяват да дадат подслон на новопристигащите. Трескавото трансформиране на бивши училища и казарми в убежища предизвиква безпокойството на населението. Жителите на с. Телиш в Северна България блокираха пътища и дори двама души заплашиха да се самозапалят, ако в бивше военно поделение бъдат настанени бежанци. В Харманли, близо до границата с Турция, местните жители се опасяват от разрастване на престъпността и днес обещаха да блокират главния път към границата. В София струпването на безпарични имигранти от Африка и Азия около джамията край Халите безпокои българите, които не са свикнали да гледат толкова бежанци, събрани в центъра на града.
Според аналитика Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията „бедността, съчетана с безпрецедентния наплив на имигранти, представлява взривоопасен фактор. „В Западна Европа – обяснява той – имигрантите намират неквалифицирана работа и работят на черно, но в България тези работни места вече са заети от роми и други български граждани.“ В този контекст инциденти стават все по-често и правосъдието започна редица разследвания на случаи на подклаждане на расова омраза. Млад мъж от Мали и жена от Камерун бяха пребити в последните дни. Български мюсюлманин също стана жертва на бръснати глави, които го взели за имигрант. Той беше нападнат в София и в момента се намира в кома. „В ЕС се спазват човешките права, но тук цари дискриминация. Нападат ни в автобуси, редовно ни пребиват“, заяви пред АФП конгоанецът Кристиан Ндинга, който от две години очаква да получи статут на бежанец.
В резултат на това напрежение „доверието в институциите се срива, а национализмът процъфтява“, заключава пред АФП политоложката Боряна Димитрова, президент на института Алфа рисърч. Съгласно негова анкета, проведена през октомври сред 1030 души, 78% от българите се опасяват, че за бежанците може да бъдат изразходвани много пари, 68% говорят за опасност от престъпност и 63% – за санитарни рискове. 48% се страхуват от терористични актове. Такъв е случаят с пенсионерка, пожелала анонимност, която разказа пред АФП за неотдавнашен случай на кървав обир: „Твърде много станаха бежанците. Да дойдеш без документи, да влезеш с нож в магазин и да раниш млада жена, това не го приемам.“
Ултранационалистическата партия „Атака“ мълчаливо подкрепя правителството на технократа Пламен Орешарски, но в същото време критикува имиграционната му политика и се възползва от създалата се ситуация. Електоралната подкрепа за нея е 3%, но популярността й нарасна двойно през последните два месеца. А миналата седмица беше създадена нова формация от екстремистки организации. Нейната програма е красноречива: „Да прочистим страната от тези боклуци имигрантите.“ Освен това тя настоява да се забранят неправителствените организации и дори партията на турското малцинство, която е представена в парламента.