ДОСИЕТАТA CHR: Момчето си отиде

16-годишно момче изчезва след нощ в Каус на остров Уайт. Десетки журналисти, частни детективи и разследващи прекарват месеци, вървейки по следите му. Къде са пропуските им? Къде е Деймиън Нетълс? Въпроси, които все още търсят отговор.

Събота е. Деймиън е канен на домашно парти. Пред да напусне дома си, се обажда на гаджето си, което живее в Съфолк. Казва й, че му липсва. След като излиза в 19 часа на 2 ноември 1996 година, се отправя към Каус. Преди това е успял да се спазари с майка си Валъри да остане до полунощ на купона – няколко часа повече от традиционното разрешение. Това е последният път, в който Валъри вижда най-скъпото нещо в живота си – сина си.

Скучно парти

Във въпросната вечер Деймиън носи сини дънки и черно горнище. Не взима нито сак, нито други вещи със себе си. Когато за първи път говориш с Валъри Нетълс, мъката и безсилието правят силно впечатление, разказват разследващите журналисти на BBC Брана Мънро и Алис Харт са по следите му. Те разполагат със серия от снимки, които помагат в търсенето.

Валъри е боец в пълния смисъл на думата. Признава, че няма как да продължи живота си, без да търси истината за изчезването на детето си. Изправена е пред трудна битка. Вече 20 години синът й е неизвестност, а полицията е в задънена улица. Липсата на доказателства я съсипва. Случаят изглежда неразрешим.

Семейството се пренася в Далас през 2001 година. Това прави търсенето още по-трудно.

Бащата на Деймиън – Едуард оставя сина си пред къщата на най-добрия му приятел Крис Буун около 19.30 ч. Двамата се отправят към къщатав източен Каус, където трябва да е партито. Там вече има три двойки и Деймиън се оказва единственият без половинка.

Приятелят му Крис Буун казва, че Деймиън искал да си ходи, защото бил отегчен. Внезапно си тръгнал и всички помислили, че е отишъл да купи канабис от нов дилър, след като редовният го прецакал няколко пъти от миналото лято насам. Деймиън не отива сам, а си тръгва заедно с най-добрия си приятел около 21.30 ч. Пътували с малкия ферибот до западен Каус, като спрели да си купят сайдър за по път. Деймиън бил оборудван с малък черен фотоапарат, който носел заради купона. Той така и не бил открит по време на разследването. Нито Деймиън.

През 2007 година, полицията в Хампшир изготвя доклад по случая. Направена е хронология на пътя на Деймиън във всяка една минута – от момента, в който напуска дом си до този, в който за последно е хванат на камерите на заведенията по пътя му. Според доклада, изчезването му е в интервала между 21.30 ч. и 00:06 ч. Последните си часове Деймиън прекарал, местейки се от кръчма в кръчма по главната улица на Каус, опитвайки се да убеди охраната да го пусне вътре.

Деймиън бил висок около 185 см и това помагало в пазарлъците с охраната. Приятелят му Крис бил дребен и съответно нямал този късмет. Често той оставал да чака пред клубовете. През това време Деймиън оглеждал гостите в търсене на голямата си сестра – Сара, като от време на време излизал да види какво прави Крис. Това потвърждава и свидетел, който забелязал Деймиън.

Майката Валъри твърди, че синът й знаел със сигурност, че сестра му няма да бъде в града през онази нощ, защото тогава била в Протсмунт. Деймиън просто я ползвал като извинение да влиза в заведенията.

Нетипично поведение

Остава въпросът търсил ли е Деймиън някой друг? Има ли някакво обяснение в лутането му през онази нощ, което би могло да се превърне в сериозен мотив за изчезването му или да е довело по някакъв начин до това?

Около 22 часа камерите са уловили Деймиън да влиза в магазин Йоркис, от където купил … солница. Половин час по-късно Крис Буун бил вече мокър и измръзнал и искал да се прибира. Той убедил Деймиън да тръгват. Момчетата вървели надолу към центъра на Каус, където разни техни връстници устроили открит купон на стълбищата на парка Нортууд.

„Не можех да издържам повече и директно се прибрах. Бях 100% сигурен, че Деймиън също си е тръгнал към тях, но през парка”, казва в показанията си Крис.

Но в главата на Деймиън нощта била млада и той нямал никакво намерение да се прибира. Вместо това се поразходил 20 минути до дома си и тогава рязко обърнал посоката към централната улица в града. Видян е последно на камерите няколко минути след полунощ. Отново влиза в магазин – за втори път. Няколко свидетели твърдят, че той изглеждал дехидратиран и някак отнесен.

Около 23:15 часа един от тях твърди, че Деймиън правел нещо с вратата на син Форд Фиеста на паркинга пред заведението Харбър Лайтс. „Такова поведение е абсолютно нетипично за него”, казва майка му Валъри.

След това Деймиън е забелязан на автобусна спирка. Той се качил на превозното средство и казал нещо на шофьора. След това направил снимка и слязъл, благодарейки на шофьора.

Минути по-късно – точно преди полунощ – на същото място друг свидетел – детегледач си спомня, че Деймиън стоял в синия Форд. Изглеждал нещастен и набивал чипс. Същият очевидец, който е приемен родител, съобщил в полицията, че лицето било близо 185 см и отговаря абсолютно на описанието на Деймиън. Включително си спомнял и за фотоапарата, който носел със себе си. В един момент някакви тийнейджъри се приближили към колата, в която Деймиън стоял като упоен. Младежите повторили два пъти на Деймиън „Гледат ни”.

След това момчето изтрило падналите капки дъжд на предното стъкло на колата и се отдалечило към публичния дом „Пиер Вю” на главната улица. Минути по-късно е хванат за последно от камерите в близост. Забелязан е на главната улица, където е бил и през последните три часа. След това просто изчезва.

Защо го няма на записите от камерите, разположени по главната улица?

Деймиън е имал два възможни маршрута – през парка или покрай морето. Майка му е категорична, че той е поел по крайбрежната алея. „Отвратителна вечер беше – тъмна и негостоприемна нощ, с ужасяващ вятър покрай кея. Тази разходка е нямало как да бъде приятна”, смята Валъри.

Оттам има само един път, по който той е можел да продължи – след главната улица с камерите се намира Слънчевия хълм. Проследявайки маршрута в онзи ноемврийски ден, разследващите попаднали на няколко туристи, тъй като улиците в петък и събота вечер са полупразни. Толкова било тихо, че можеш да чуеш минувачите как си говорят помежду си по пътя към дома. Шумът се отдалечавал, а всички улици и тротоари се виждали директно от прозорците на сградите. Ако нещо се е случило с Деймиън в този участък в онази нощ, всички са щели да видят и чуят.

9-годишната по-малка сестра на изчезналото момче – Мелиса първа забелязала, че брат й не е спал у дома.

Петимата мистериозни

Семейството започва да звъни на познатите му, след като разбират, че Деймиън не е вкъщи на сутринта. Първи в списъка е Крис Буун. Деймиън не бил с него. Валъри започнала да се притеснява. Следват прозвънявания на всичките му приятели от телефонния указател. Майката вече е изправена на нокти. Никой не е чувал Деймиън от снощи.

Започнало търсенето на момчето. Валъри отишла в полицията и го обявила за изчезнал. Това се случило около 15 часа следобед в събота – 3 ноември 1996 година. Семейство Нетълс съобщили дни след изчезването, че всички близки на Деймиън започнали да звънят от врата на врата в търсене на тийнейджъра.

Подчертават, че полицията не си мръднала и пръста в първите дни на разследването. Доктор Корън Лорънс, която е приятелка на майката, а не полицията, намерила записи с Деймиън на камерата пред дома на местен бизнесмен. Лорънс била местна знаменитост и общински съветник през 1996 година. Тя имала син на възрастта на изчезналото момче.

„Полицията не взимаше случая насериозно и затова се заех лично. Вървях по улиците и разпитвах наляво-надясно дали някой го е виждал. Мъжът от магазина, където Деймиън е ходил два пъти във въпросната нощ, ми показа, че има и малка камерка над вратата. Прегледахме записите – все пак беше някаква следа”.

Там се вижда как Деймиън се появява изведнъж в магазина. Опитва се сякаш да разбере какво му говорят, след което се спира на пакет чипс, който купува, след като е приканен от касиера. Плаща и излиза.

На видеозаписа се виждат и петима мъже, които са вътре в магазина по същото време. Разговорът им с младежа изглежда приятелски и полицията ги извадила от списъка със заподозрените. Те дори не били разпитани. Сериозен пропуск, както и фактът, че мъжете никога не били идентифицирани. Това става ясно години след изчезването на Деймиън. Семейството му твърди, че мъжете били военни. Със сигурност те са имали важна информация за въпросната нощ – най-малкото са знаели кой друг е бил на улицата тогава.

Доктор Лорънс вярва, че цялото разследване е било насочено само върху една версия. „Твърдят, че Деймиън може да е влязъл във водата, но никога не съм вярвала в това. Те просто неглижираха случая и наричаха майката на изчезналия истерична жена. Ние ги натискахме да търсят – за тях всичко беше несериозно. Сякаш искаха да скрият от жителите в Каус какво се е случило”.

Минало доста време преди полицията да започне да работи по версията за убийство. Първоначално се бяха концентрирали върху удавяне, казва доктор Лорънс. Продължавали да държат в течение майката Валъри, но всъщност не вършели нищо. Семейството се досетило, че Деймиън със сигурност е записан на камерите по главната улица. Настоявали разследващите да покажат записите. На последните кадри се вижда как Деймиън върви сам по главната минути след полунощ. Яде чипс. Преди това майката твърди, че полицията е работила в грешна насока. Проследили грешен човек. Самата тя им показала верните записи. „Това е последният път, в който видях сина си жив”, казва Валъри.

След това следите на Деймиън се губят.

По думите на майка му, изчезналият бил общителен. През 2005 година Валъри подава жалба в неправителствената Комисия за оплаквания от органите на реда. Тя разказва в детайли за пренебрежението на ченгетата. Споделя и че един от разследващите загубил касетата със записите, преди да я е прегледал.

Каус е крайбрежен град, а главната улица свършва точно пред водата. Деймиън е видян последно за около 10 секунди да се разхожда в края на улицата. Мястото е едно от най-оживените за морско придвижване във Велкобритания. Снабдено е със сложна канализация. Лесно е да се предположи, че Деймиън е паднал в морето. Но семейството му отказва да приеме тази версия. Местните моряци и рибари също. „Морето винаги връща това, което е взело”.

Бащата на Деймиън – Едуард е близък с хората от пристанището. Екип помага за установяването на приливите в този период. Те са уточнили каква е била силата на вълните в нота на изчезването и какви са възможностите Деймиън да се е подхлъзнал във водата. Макар да е сложно, не е невъзможно. „Ако е влязъл във водата, щяхме отдавна да сме намерили тялото. То щеше да изплува – два или три дни по-късно, а наблюдавахме и доста след това”, казват експертите. Търсили са го с лодки и водолази, но напразно. Всичко възможно физически е било направено, категорични са от полицията и пристанището.

Ако Деймиън не е влязъл във водата къде е отишъл? Родителите му са категорични, че не е избягал. Въпреки всичко фериботите били спрени във въпросната вечер. Младежът бил жизнерадостен и обичал живота. Това се вижда и на записите от онази нощ. Явно има и чужда намеса в изчезването, категорични са близките.

Версията „убийство“

Аби Скот имала връзка с Деймиън година и половина. Били много близки. Определя го като любвеобилен гигант. Не можела и да си представи, че някой може да иска да го нарани. Точно преди да се разделят, Аби забелязала, че Деймиън се променил коренно. „Движеше се с различни типове, които са по-големи от него. Някои неща сякаш пазеше в себе си. Може би са били наркотици, но не съм чувала от него за това”.

Приятелката на Деймиън – Джема, се виждала с момчето месец след Аби. Според нея полицията не е обърнала грам внимание на този момент от живота му. „Не ме и попитаха взимал ли е наркотици, забърквал ли се е в нещо…”

Майката Валъри запазила хиляди имейли от кореспонденцията с полицията и свидетелите. Макар да не са официално хронология, те са последователност за фаталната нощ. Жената е категорична, че разследващите имат вина за провала на случая. Държали се безцеремонно въпреки последвалите извинения. Същевременно от участъка се кълнат, че са направили всичко по силите си в търсенето на Деймиън.

Всички доказателства и репорти от разследването обаче изчезнали. Разпити с очевидци, записи от видеокамери и записки на ченгета – няма ги в архивите.

През март 2002 година разследването се поема от хемпширския главен участък. Точно в този момент се появил ненадейно информатор. Той отишъл в полицията сам и разказал какво се е случило с Деймиън. Мъжът бил свързан с местен дилър на наркотици на име Ники Макнамара – познат на ченгетата от 90-те години.

Тъй като никой не искал да чуе историята му, той се свързал директно с майката на момчето Валъри. Казал на семейството, че Деймиън е бил убит от Макнамара по време на спречкване, докато си купувал канабис.

Макнамара стоварил смъртоносен юмрук в лицето на Деймиън, като нямал намерение да го убива. Тялото на момчето било скрито в наркоманско свърталище в Каус. Било пазено там три седмици. След това заровено край пътя на острова, в чувал. Валъри предала информацията на полицията.

През 2010 година разследването било възобновено. Последвали арести и претърсвания. Всички задържани имали връзка с наркотиците – всички били познати на Макнамара. Същата година бил преровен и пътят от Каус до Нюпорт. Нищо не било открито, а полицаите казали на майката, че не може да вярва на информатора.

В крайна сметка Деймиън сякаш потънал вдън земя. Появили се и други „информатори“. Един от тях педофил, който твърдял, че посегнал на момчето, но не били открити доказателства в тази посока. Един от приятелите на Деймиън потвърдил версията за убийство заради наркотици, но след това се отказал от думите си. Единствената правдоподобна версия за ченгетата била тази с наркодилъра Макнамара.

Последвало тригодишно търсене в тази насока и нищо. Навсякъде се чували едни и същи слухове, но думите не били подплатени с доказателства: Деймиън бил убит от бой, скрит и заровен край пътя. Тяло обаче нямало.

В хода на разследването бил задържан и местен бакалин, за който се твърдяло, че имал проблеми с Деймиън и че му продавал наркотици. Къщата му била претърсена и отново нямало и следа.

20 години по-късно семейството не се отказва от търсенето. „Тялото му или каквото е останало от него е важно за нас. В противен случай не можем да спим спокойно. Искаме да знаем какво е станало със сина нив онази нощ, защото си мислим ужасни неща“, споделят съсипаните родителите.

Случаят все още е отворен и е на път да се превърне в една от най-големите мистерии на 21 век.