ДОСИЕТАТА CHR: Канибалът-знаменитост Исеи Сагава
„Мислех, че така ще придобия красотата й. Тя бе толкова красива. Мисълта дали мога да я изям цялата минаваше през главата ми всеки път щом я видех…“
Сагава се запознава с Рене в коридорите на Университета. Още щом я видял, бил буквално зашеметен. Висока, руса, пищна и невероятно обаятелна. Абсолютен антипод на образа, който виждал в огледалото. „Бях нихилитен от момента, в който се родих. Краката ми са толкова слаби, че изглеждат като моливи. Бях в първи клас в основното училище, когато забелязах как месото около бедрата на мой съученик се тресе, докато се движи и внезапно си помислих – ммм, изглежда вкусно“.
На 11 юни 1981 година Исеи подмамва Рене в дома си да учат заедно. Убива я, след което прави секс с трупа й. След това я изяжда.
Започнал с бедрата, които отдавна привличали апетита му. Искал да абсорбира красотата й, но след като почти оглозгал кокалите й видял, че е нищо във външния му вид не се променя.
Три дена Исеи прекарал след крайниците на девойката. След това решил да се отърве от тях, като ги хвърли в близкото езеро. Полицията успява да го залови, но съдът решава, че той е невменяем и го депортира в Япония. Там го настаняват в лечебно заведение, от което бил освободен година по-късно – поради грешка в оформянето на документацията му.
В момента Сагава е свободен човек в Япония и дори е местна знаменитост.
Опасен първокласник
Роден е на 26 април 1949 година в Кобе, префектура Хуого. Родителите му са изключително заможни. Бил толкова дребен като бебе, че се побирал в дланта на баща си. Почти веднага бил повален от ентерит – болест на тънките черва. В крайна сметка се възстановил със серия инжекции и калий и калций, които приемал под формата на физиологичен разтвор.
Първите му канибалистични наклонности се проявили в първи клас. В интервютата си подчертава, че още тогава извършвал содомия с кучето си и имал желание да яде жени.
На 23 години, когато бил още в Токио, той проследил млада жена до дома й. Разбил апартамента й докато тя спяла и смятал да си откъсне част от плътта й и да избяга. След това да изяде плячката. Жената внезапно се събудила и в самоотбрана блъснала кльощавия мъж на земята. Той бил задържан от полицията и обвинен в опит за изнасилване. Не признал истинските си намерения пред властите.
През 1977 година, когато бил 28-годишен, Сагава имигрирал във Франция, за да следва магистратура по литература. Твърди, че тогава водел всяка вечер проститутка в дома си и се опитвал да я застреля, но по незнайни причини пръстите му замръзвали и не можел да натисне спусъка.
Абсурден казус
В онзи фатален 11 юни красивата Рене била поканена на вечеря от японския богаташки син, без да подозира, че тя е основното блюдо. Двамата трябвало да превеждат поезия. Сагава я оглеждал от главата до петите. Той бил едва 150 см, а тя – 178. Рене седнала на бюрото с гръб към Исеи и започнала да чете стихотворения. Той се нахвърля върху нея, въоръжен с пушка. Стрелял и след това припадна. Твърди, че бил в шок, но дошъл в съзнание с една единствена мисъл – да довърши започнатото.
Изнасилил трупа й, но не успял да отхапе от кожата й. След ръфане и дърпане с все сила излязъл да купи касапски нож. Близо два дни Сагава се хранил с трупа, като частите съхранявал в хладилника.
След като бил заловен, бащата на Сагава му уредил най-маститият адвокат в Париж. Държали затворен канибала в продължение на две години – без процес и присъда. Изкарвали го абсолютно луд, неспособен да се изправи пред магистратите. Съдия Жан-Луи Бригире постановил задържане за неопределен период от време в клиника. Там го посетил японският автор Инухико Йомото и публикувал в Япония историята под заглавие „В мъглата“. Сагава станал известен. Публичността на канибала принудила френските власти да го депортират. Той веднага бил настанен в японска лудницата. Психолозите започнали редица изследвания и заявили, че човекоядецът е напълно нормален, а мотивацията за убийството идвала от сексуалната му перверзия. Междувременно френските документи така и не достигнали до японските власти. Те останали забравени някъде в папките, а никой от тамошните следователи не се интересувал какво се случва оттук нататък с японеца.
Сагава нямало как да бъде задържан в Япония законно. Затова излязъл на свобода на 12 август 1986 година.
Славни мигове
От 1986 година до 1997 година Исеи често е канен като гост-лектор и коментатор по събития. През 1992 година се появява във филма „Невярна съпруга: Срамни изтезания“. Сагава пише непрекъснато книги за убийството, което е извършил, като садо-сексуален воайор.
През 1997 година издава книга за убийствата на деца в родния му град. Пише и популярни ревюта за блюдата в местни ресторанти, както и коментари за японския списания.
С течение на времето Сагава все по-трудно намирал издатели за извратените си творби. Твърди, че се борил много, за да има работа. Почти бил нает да работи във Френско училище, защото директорът бил впечатлен от смелостта му да използва истинското си име след това, което е извършил. Служителите обаче излезли на протест и той бил отхвърлен.
През 2005 година родителите му починали. Сагава не отишъл да погребението им, защото бил зает да се разправя с кредитори, които го гонели от дома му. Местил се в общински жилища и получавал социални помощи известно време.
През 2009 година в едно от актуалните си интервюта човекоядецът едва ли не се опитал да събуди съжалението на хората, споделяйки, че е принуден да изкарва прехраната си с признаването си за убиец и канибал, което било най-жестокото му наказание.
Убийството, което храни
Подробности около краткия арест на Сагава и последвалото му връщане в Япония са твърде неясни и сложни. На 12 август той е прегледан в психиатричната болница Мацузава, но лекарите не установяват отклонения. Именно тук е моментът, когато историята добива абсурдни измерения.
В своите 24 години на свобода след жестокото убийство, Сагава си живее доста добре. Първоначално е обект на извратен обществен интерес и интриги, а след това става незначителна знаменитост. Има публикувани романи, вдъхновител на песни е и дори обект на безброй документални статии и изследвания. Житието и битието му са експлоатирани в няколко филма, които се фокусират основно върху престъплението. Има манга серия романи, а самият той се провъзгласи напоследък и за режисьор на свой порнографски експеримент. С една дума – буквално си осигури доживотен доход на базата на престъплението, което е извършил.
Перспективата да прекараш среща с подобен човек поражда не само страх, но и отвращение. Разходката в големия му, луксозен апартамент в Токио разкрива материалното проявление на неговата невроза. От вътрешната страна на вратата са монтирани черни шкафове, пълни със странни статуетки, томове класическа литература и всевъзможни дранкулки и сувенири, събирани в продължение на десетилетия по време на пътувания. В пътешествията, Сагава е придружен често от млади, красиви момичета, а отношенията им са обгърнати от съмнителни обстоятелства. Столовете са отрупани с детски плюшени играчки. Стаята на канибала е като на 14-годишно момче – украсена с множество снимки на млади момичета, някои рисувани от самия него, а други – изрязвани от списания. След срещата с него, обикновено гостите му са отведени в местен ресторант на обяд – по време на хапването сценарият е идентичен. Сагава увещава гостите си да посетят националния парк около планината Фуджи.
„Спираща дъха природа“, казва канибалът и уверява: „Има една част от гората, в която хората отиват да се самоубият. Наричат я Aokigahara. Ако можех да шофирам и аз бих отнел живота си там“. Един от журналистите, които му гостуват редовно, му обяснява,че преди няколко дни е снимал документален филм за местността. Услужливо подчертава, че цените на влаковете до там са символични и ако толкова иска да отнеме живота си там – няма пречка.
След традиционния обяд Сагава води гостите си отново в апартамента. Исеи гледа съсредоточено в камерата по време на интервютата и започва да разказва историята си с безумен поглед. Всички я знаят, има я и по страниците на романите му, от които печели пари. Слушателите се чувстват неудобно, слушайки го да нарича зверството, което е извършил инцидент. Сагава прави отчаяни опити разказът му да звучи като изповед на човек, който има необичаен живот, последван от катарзисни моменти. Вярва, че най-голямото му наказание е славата, от която живее. Личи си, че харесва иронията като похват. Всъщност ироничното е, че именно хората и нездравият им интерес да дълбаят като лешояди в подобни истории са това, което държи Исаи жив до ден днешен. Ирония с горчив вкус.
