Евроскептиците у нас: по-възрастни, по-ниско образовани и живеещи в малки градове
Ако днес в България се провеждаше референдум за членството в ЕС, той би бил спечелен от поддръжниците на ЕС с 57%, за излизане биха гласували 24%, а 19% нямат позиция.
Независимо че проевропейските гласове надделяват, има тенденция към намаляване доверието в ЕС. На същия въпрос през 2013 г. 70% от анкетираните са отговорили положително за членството на България в ЕС, а 14% – отрицателно. Това показва национално представително проучване на Института „Отворено общество“, оповестено вчера на дискусия „Европа след Брекзит, или за бъдещето на интеграцията в ЕС“, организирана от Европейския съвет за външна политика – София, пише в. Сега.
Изследването е с три въпроса – дали гражданите биха подкрепили присъединяването на България в ЕС, ако трябваше да вземат решение днес, дали биха гласували за партия, която иска излизане на България от ЕС, и на кого имат по-голямо доверие – на европейските или на българските институции. През май са проведени интервюта с 1198 граждани.
Българите продължават да имат три пъти по-високо ниво на доверие в европейските институции, отколкото в българските. 22% от участвалите в допитването обаче нямат доверие нито на едните, нито на другите.
Според проучването 22% биха гласували за антиевропейска партия, а 58% – не. През 2013 г. привържениците на анти-ЕС партиите са били едва 11.5%, през 2014 г. – 15%, през 2015 г. – 17%.
75% от българите виждат най-голяма полза от членството в ЕС в свободното движение на хора, стоки и услуги при средно 55% за ЕС като цяло.
Подкрепата за членство в ЕС, ако сега има референдум, е значително по-висока в София (62.7%) и областните градове (62%) и по-ниска в селата (53%) и особено в малките градове (49.6%). Подобно разделение има и в подкрепата за антиевропейски партии, които биха получили почти 29% в малките градове, но доста по-малко в София (18%), големите градове (15%) и селата (20%).
Доверието в европейските институции е най-голямо сред хората в София (41.5%) и големите градове (34.1%), а в малките градове и селата е съответно 29.4% и 28.4%. Доверието в българските институции е почти еднакво ниско – близо 7% в София, 10% в големите градове, 9% в малките градове и 13% в селата. Недоверието и в едните, и в другите институции също е с близки стойности – около 20% в София, 19% в големите градове и 25.4% в малките градове, 23.4% в селата.
Младите хора (18-29 години) са сред най-силните привърженици на членството в ЕС с 67.2%, което е 10% над средното за страната. С увеличаване на възрастта намалява подкрепата за членството. За антиевропейски партии биха гласували едва 13% от младите, а най-висок е делът на подкрепящите ги между 45-59 години – 23.3% Доверието в европейските институции сред младите е над два пъти по-голямо от това сред хората над 60-годишна възраст – съответно 50% и 24%.
Степента на образование също е фактор, като близо 66% от хората с висше образование подкрепят членството в ЕС при средно 57% за страната. Около 55% от хората със средно образование биха гласували за ЕС, като подкрепата спада до около 47% сред тези с основно, начално или по-ниско.
Анализът на резултатите от Брекзит показа подобно разделение и сред британското общество – големите градове бяха за оставане в ЕС, високообразованите и младите – също. Във Великобритания с милион и половина повече гласа надделяха по-възрастните и по-ниско образованите избиратели от малките населени места.
