Дяволското Порше в Южния парк
Народният съд във Facebook днес получи своята дневна доза драма от човек (пардон, човекоподобно същество), навлязъл с Порше, и то кабриолет, в пределите на Южния парк.
Съдиите в социалните мрежи се възмутиха от гледката на скъп автомобил на фона на играещи деца и засипаха нищо неподозиращия му шофьор с хапливи забележки, саркастични коментари и откровено злобни пожелания. А някои горди българи зад граница дори посочиха колата в парка като основателна причина да не искат да се върнат в татковината си. В допълнение, снимките показват полицай, който „взима подкуп“.
Ден по-късно обаче се оказа, че разказът по картинка съвсем не е бил верен. „Наглецът с Поршето“ всъщност изграждал кучешка площадка в парка с колата, която дори не е негова. А полицаят, който се вижда на снимките, не взимал подкуп, а пишел акт на нарушителя. Няма абдикиране на институциите, няма жертви, нито застрашаващи ситуации. Има неразумно решение на човек, заплатил глобата за глупостта си.
За едно нарушителят е прав: ако беше влязъл в парка с баничарка, а не с Порше, едва ли някой щеше да изпадне в потрес и да си счупи ноктите в клавиатурата от злостни коментари онлайн.
Когато скъпа кола е хваната в нарушение, за хората това автоматично означава престъпление. Снимките на арогантно паркирали БМВ-та на инвалидни места, регулярно карат общественото недоволство да кипва. В същото време, в центъра и по паркингите в молове може да се видят и много коли под 2 000лв., които са паркирали на инвалидни места без картон, указващ, че автомобилът е шофиран от инвалид или превозва такъв. Но вероятността някой да ги налепи в стикери „Аз искам да бъда инвалид“, е много по-малка.
Прокуратурата може да тъне в лепкава дрямка за истинските мафиоти, но народният съд във Facebook е буден и нащрек за всяко престъпяне на закона. Било то от тъпотия, от копнеж по гъзария или от нещо друго. И този път Народният съд се опита да изпревари полицията, но уви. Органите на реда са си свършили работата. Не са поискали рушвет и са написали акт на нарушителя. Дишайте дълбоко и го преглътнете.
Гледането в чуждата паница с потекли зелени от завист лиги, е българският национален спорт под прикритие. Отразени в очите на „зеленоокото чудовище“*, хората с нови коли са „мутри“ и „селяци“, красивите момичета са „кифли“, а умните хора – „дървени философи“. Много често предразсъдъкът е верен: Митьо Очите е мутра. Много от притежателите на Ауди и БМВ са селяци. Николета Лозанова е кифла. Велислава Дърева е дървен философ.
Но между редовете стоят и стотици други случаи, в които осъждането по бързата процедура е дълбоко погрешно. А и по принцип заклеймяването на хора само защото са по-богати, по-красиви или по-умни, изважда да съхнат на слънце най-тъмните ни комплекси, които е по-добре да си стоят натъпкани някъде навътре.
* Изразът „зеленоокото чудовище“ е популярен в англоезичния свят. Дължим употребата му на Шекспир, който го използва в трето действие на трагедията „Отело“ и във „Венецианският търговец“, където Порция говори за зеленоока ревност
