Как в България и Китай ядем кучета, но по различна рецепта
Отлагах писането на този текст доста време. От една страна, защото ме беше страх да призная пред себе си, че и аз съм като щрауса – отново забила глава в земята в опит да се скрия от проблема. От друга страна, защото знам, че под текста най-вероятно ще се напишат доста злостни коментари по адрес на моите роднини от женски пол, за които не бях готова психически. Но като всяко нещо – днес просто чашата на търпението преля.
Предполагам, че всеки един от вас в групите си с приятели във Фейсбук има поне двама-трима любители на животните и активни борци за правата им. От тези, които през час качват поредната снимка на животно в беда, нуждаещо се я от пари за операция, я от осиновители. В последните дни обаче моят Фейсбук фийд е залят от снимки и петиции срещу фестивала в китайския град Юлин, в който предстои да бъдат изядени хиляди кучета от всякакви размери, породи и години.
Самата аз имам куче от 3 години, готин гласовит мини шнауцер, който така ми е влязъл под кожата, че съм склонна към агресия, ако някой по някаква причина застраши сигурността му. Затова в момента, в който си представя, че моят звяр може да бъде на мястото на тези невинни души, ми се плаче от гняв и безсилие.
Но основната причина за моя гняв не са само китайските нрави и традиции, а и българските такива, които по нищо не им отстъпват.
На път за вкъщи подминаваме поредното блъснато на пътя куче или коте, пребито почти до смърт. Жал ни е за животните в Китай, а подминаваме тези в България „като мръсни кучета“, както е казал българския народен гений.
Благотворителността в България се изчерпва с това да подпишеш петиция някъде из уебпространството срещу китайски фестивал, в който убиват кучета за храна, а после да затвориш компютъра. След това да отидеш да си хапнеш телешка пържолка, докато съседът ти хвърля в торба новородените кучета, което неговия домашен любимец е родил за поредна година, защото е по-лесно да изречеш тежка българска клетва към извергите вместо самия ти да предприемеш каквото и да е действие.
Знаете ли какви са най-често срещаните коментари под поста за фестивала в гр. Юлин „Това не са хора… а чудовища… 🙁 🙁 🙁 защо не си получават заслуженото за тези адски мъки, които причиняват, не знам“, „Казвала съм го много пъти. Ако ми попадне такъв изрод, ще го убия и ще го излежа“, „Gospod da gi ubie takiva izrodi“, „Уроди долнииии, дано те така да горят в казаните на ада” и много други все в този дух.
Злоба, гняв, много пяна пред компютрите, може би и няколко подписа в някои петиции, но никакъв реален резултат.
Знаете ли какво са коментарите под снимките на български кучета и котки, чиито спасители молят за помощ – дали за приемен дом, дали за пари за техните операции? „Миличкото, дано някой откликне“, „Клетата душица, дано Господ помогне да се намери дом“, „Боже, кой му е причинил това – Господ да го накаже със същото“, „Гадове мръсни, само да ги докопам“, „Споделих снимката – дано това да помогне“. Много приказки и малко действие.
Та затова мили хора ме е яд и ми се реве – защото и аз и по-голямата част от вас сме начеши-езици, защото обвиняваме китайците за агресията и убийствата на кучета, докато самите ние ставаме съучастници в убийствата на българските кучета и котки. Не искаме да приютим котки и кучета в беда, защото ще разрушат безценния персийски килим подарък от мама, защото ще одраскат стените, защото ще ни накарат да излезеш от комфортната си зона, макар и само докато си намерят добър стопанин. Защото ще изискват действие, а не просто думи…Защото ако сочим с пръст китайците, като самите ние неглижираме и убиваме своите животни.
Затова ме е яд. Защото сама видях, че не е толкова трудно да помагаш. Да, изисква време и трябва да направиш няколко компромиса – да пропуснеш сериала и да подариш времето си на добра кауза. Стига просто веднъж да направиш първата крачка.
Дарете 5, 10, 50, 100 лв на някоя от десетките организации, които със собствени сили и дарения се борят да спасяват животни в беда, които не са имали късмета на домашните ни любимци. Дарете стари одеяла, завивки или купички на приюта във вашия град вместо да събират прах в някой шкаф. Да, подпишете петицията срещу безобразния обичай в Китай, както направих и самата аз, но се размърдайте – себе си или банковата си карта, а не само езика и дарете, осиновете, помогнете. Приберете малките котки от блока в дома си и опитайте да им намерите осиновител. Ушийте гоблен, продайте го и дарете парите. Ако видите болно животно, заведете го на ветеринар. Действайте, действайте, действайте – по един или друг начин.
Защото ако не действате, по нищо няма да се отличите от хората в Юлин, които сега хапват кучешка пържола. Освен че при тях става дума за осъзнато убийство, а при нас за непредумишлено такова.
По-долу прилагам списък на няколко организации, в които може да се включите и подкрепите като осиновите или дарите:
Ветеринарни клиники, чиито лекари безвъзмездно помагат на пострадали животни, но се нуждаят от средства за лекарства:
Процент от покупката от тези магазини отива в подкрепа на НПО организации в помощ на кучетата и котките:
Организации, приюти и групи в помощ на животни:
https://www.facebook.com/4lapi
https://www.facebook.com/StrayAngelsBulgaria/?ref=stream
https://www.facebook.com/groups/120218361345077/
http://www.koi-me-iska.com/biblioteka/167-spisuk-priuti-i-npo
Ако се сещате за други организации, приюти и групи в помощ на животни, можете да ги посочите в коментарите.
