По-малко от 80 години, откакто убихме 60 милиона души

Не е вярно, че хората се учат от грешките си. Винаги съм бил съмнителен към това твърдение, защото много рядко съм виждал неговото практическо потвърждение и много по-често – опровержението му.

Европа, с многохилядната си култура и история, с политическите си и социални постижения, със самочувствието на Началото и Краят на световната цивилизация, гръмко и пагубно се проваля в най-важната си задача, формулирана преди по-малко от 80 години. Да не допуска разединение на своя територия. 80 години бяха напълно достатъчни, за да може колелото да направи пълния си кръг и отново стрелката да се спре на озлоблението, отчуждаването, страха. На издигането на високите стени на самооцеляването. Не искам съседа ми да идва в моя двор, не искам дори да го гледа. Съседът ми не съществува. Да живеят високите стени, да живее дворът ми, по който няма да стъпва никой освен мен! Да направим дворовете си велики отново!

Великобритания направи крачка назад в своето цивилизационно развитие и никой не може да ме убеди в обратното. Не говоря за финансови резултати, за работни места и за визово пътуване. Говоря за това, че една нация с имперско самосъзнание изтрая по-малко от 80 години да бъде юридически и практически равна със съседите си с цел техния общ просперитет.

Да направим Великобритания велика отново? Стана ли велика вече?

Решението не беше взето от отговорни политици, финансови и политически експерти. Беше взето в големия си процент от маргинализирани бели бачкатори с грамотност и обща култура, приближаващи се до тези на български петокласник, които не могат да понасят да чакат автобуса на спирката рамо до рамо с небританец, да ги обслужва небританец в магазина и най-най-важното – небританец да работи по-добре от тях, да завършва с по-висок успех университет и да се справя по-добре в ситуацията, в която е поставен. Беше взето и от отбор политически популисти, решили да яхнат надигналите се недоволства в страната, за да се приближат до Даунинг Стрийт 10. Статия на „Индипендънт“ от 25 юни последователно и аналитично опровергава 8 от опорните точки на лагера #Leave. Но това не интересува обикновения човек. За него е достатъчно да дойде един бял господин от Лондон и да му каже, че оттук нататък няма да има поляци, българи и араби, които да му „завземат острова“. И той гласува – гордо и патриотично. А на другия ден проверява в Google какво значи Европейски съюз.

Социалните мрежи бълват от свидетелства за немислима дискриминация към чужденците във Великобритания от последните няколко дни. Мъж на средна възраст се разхожда по улиците с фланелка „Гласувахме да напуснем, а сега се разкарайте“, двойка в ресторант пита полската им сервитьорка как може да е усмихната, след като „скоро ще си върви у дома“… Люлката на цивилизацията, властелинът на световните морета Великобритания показва нечуван расизъм и ксенофобия, срещу които иначе се борят с големия си брат САЩ в почти всички точки на света (б.а. – където обаче има нефт).

Пропагандният проект беше толкова „по учебник“ и толкова успешен сред по-глупавото население, че не се намери никой да зададе въпросите как точно тези милиони чужденци ще „бъдат изпратени обратно“, как точно икономиката ще тръгне нагоре и какво точно имат предвид лидерите му, когато казват, че искат да направят Великобритания велика отново. Та не е ли точно това великото на Британската империя – множество култури и етноси, подчинени на Короната в името на общото благоденствие на всички поданици? Кой позволи на една от Великите сили да поиска излизане от Европейския съюз заради лъжата, че няма да има повече имигранти?

Не говорим за икономика. Говорим за омразата към чуждото на голям процент от едно население, имащо самочувствието да е световна велика сила.

Брекзит и предизборната кампания на Тръмп имат положително отражение върху мен, а надявам се и върху другите българи. Нека признаем, действа много ободряващо да видиш колко елементарен е обикновеният американец или британец, въздиган ни от десетилетия като пример за свръхчовек, за идеал, към който малките държавички да се стремим. Ободряващо е, когато десетки комитети и международни организации ни трият сол на главата за това какви расисти и ксенофоби сме, как се отнасяме нечовешки с малцинствата и бежанците, да видиш колко голям процент от гражданите на едни от най-старите и най-утвърдени демокрации са расисти и ксенофоби. Ободряващо е по един циничен начин, разбира се.

Защото не е съзидателно ободрение, а е ободрението, когато някой друг се провали. Не че и сред нас няма расисти и ксенофоби, напротив. И все пак, следващия път, когато трябва да сведем глава пред критиките за това колко сме изостанали цивилизационно, нека си припомним, че повече от половината поданици на Велика Британия гласуваха да напуснат, с идеята, че някой ще изсели всички чужденци. Нека си припомним, че президент на Велика Америка, държавата, в която няма значение кой си, а колко работиш, може да стане човек, който заплашва, че ще забрани на мюсюлманите да влизат в страната му, че ще построи стена на границата с Мексико и ще върне всички нелегални имигранти у дома на секундата.

Разделението и страхът от различното продължават да са актуален проблем в Европа и света. Притеснителното е, че виждаме техните проявления именно в тези страни, които най-силно ги отричат последния век.

По-малко от 80 години бяха достатъчни.

Ако искате и Ваш текст да бъде публикуван в Chronicle.bg, пишете ни на office@chronicle.bg.