Повод за този пост е начинът, по който медиите отразиха опита за самоубийство на гимнастичката Цветелина Стоянова. Но това далеч не е причината – тя се крие някъде дълбоко в неразбиранията ни какво е това психично здраве и как да използваме журналистическата си сила за добро, а не за някой друг клик върху сензационното ни заглавие.
Журналистите в България рядко се обучават как се отразява психично здраве. Темата включва много актуални проблеми – от самоубийства и самопалежи до депресивни състояния, и шофьори, които след пътно произшествие си изкарват свидетелство, че имат шизофрения. Ролята на добрия журналист и отговорния редактор, които работят по подобна тема, е изключително важна – от една страна те трябва да се уверят, че начинът, по който отразяват новината няма да доведе до подражатели, а от друга те трябва да се погрижат така да предоставят информацията, за да разбият (или поне да не засилят) съществуващата стигма около психичните заболявания.
Ето един кратък практически наръчник как се отразяват подобни ситуации, който може да бъде полезен не само на журналисти, а и на всеки, който иска да подобри изказа и разбирането си за подобни ситуации:
Самоубийства
Това е най-опасната тема, която може да отразявате, защото ако го направите грешно, има съвсем реална опасност да предизвикате случаи на подражатели – хора, които са били на ръба дали да отнемат живота си или не, а вашата статия ги е подтикнала да го направят.
Общи:
Психичното здраве е тема, която в един или друг момент ще засегне всички нас. Ролята на медиите в това да я разберем по-добре, да премахнем стигмата и да спасим човешки животи, е огромна.