Най-дразнещите градски типажи

С настъпването на лятото, улиците на всеки средно голям град се пълнят с човешки материал до пръсване. Те са навсякъде, ходят, викат, потят се, бутат се, често те занимават със себе си и проблемите си… Ти самият, за добро или лошо, също си част от градската джунгла и се бориш за оцеляване, катерене по хранителната верига на градския живот и, разбира се, се опитваш да правиш впечатление на правилните хора в правилния момент…

Градът обаче има своите правила, своите хора, своята минивселена. Има и своите дразнещи и ярки представители на всекидневието и нощния живот…

Ако се познаете в някой от тях, не се ядосвайте много.

1. Еко-активистите

Независимо дали са вегани, биоманиаци или пазители на околната среда и наследството, те са много и са силни. Освен това имат едно много важно правило – искат всеки да знае това. Те могат да те занимават с вредите от яденето на месо, точно толкова силно и отривисто, колкото и с вредата от гама-лъчите. Но тъй като месото може да се види или, не дай си Боже, пипне, то е дори по-вредно. И те убива! Убива и планетата! И ти спомагаш за това! Засрами се!

Еко-активистите носят памучни дрехи, ризки и панталони, често в цвят каки, спортуват, танцуват, борят се с неправдите по света оглушително, обичат животните, спасяват ги и уведомяват за това нещастниците, които са им приятели във фейсбук, не пушат, не пият, щото макар ракията да минава за еко, също убива планетата и странно, но не носят нищо, което не е скъпо или марково.

Те са новите богове на модерния и по-добър начин на живот. Те са основателите на новия вид будизъм – веганството – новото парадоксално, почти фанатично течение, без божество. Те проповядват добро, но са по-агресивни и от месоядните батки. Глупаво вярват, че ще спасят всяка крава и коза, като не ядат или пият от продуктите, които тя произвежда. Освен това намират за нужно, направо животоопределящо, да споделят вярванията си със света. И ако не си съгласен с тях, нека богът на веганите да ти е на помощ.

2. Колоездачите

Да бе, в София няма добри велоалеи, почти никакви няма, ако трябва да сме точни. Както и във всеки роден град. Може би по тази причина колоездачите у нас смятат, че е тяхна мисия да не спазват правилата за движение по пътищата. Рядкост са тези, които дават нужните знаци, карат вдясно или се държат като участници в движението, а не като пешеходец. Щото те не са такъв. Ама се изживяват като него. За тях правилата не важат именно защото „гле’й в кво положение е държавата“, тоест правила реално няма.

Най-страшни са колоездачите, които, освен че не се съобразяват с нищо, винаги смятат и че са прави. Те, подобно на веганите, минават за мирни хора, докато не им кажеш нещо на въпреки, тогава ще видиш истинската им сила. И тя е на колела. Така че пази се. И се засрами, че караш кола. Място не остана за всички хора по улиците.

3. Нахалните централни шофьори

Те са точно толкова централни, колкото и е верен и фактът, че баба ти не е дошла от село. Те са от хората, които тъпо, но упорито вярват, че трябва да се придвижват с автомобила си навсякъде. Освен това винаги трябва да им се прави път, да имат място за паркиране, абе да са обслужени по всички параграфи. За тях, подобно на колоездачите, нормалните правила по пътищата не важат. Те карат и спират рязко, решават да завият или паркират, без да дадат нужните знаци. Ако им направиш забележка, те навикват или както сме ставали свидетели в последните месеци – набиват. Щото те знаят по-добре от теб как се кара кола.

Тези хора нямат конкретен тип автомобил, по който можеш да ги разпознаеш и съответно, избегнеш. Можеш да ги видиш във всичко, с всякакви регистрационни номера, но когато започнат да пришпорват, да ти светкат, да изпреварват в задръстване, да влизат в забранени улици, ‘щото са тарикати, ще ги познаеш. Пази се, че освен тъпи и агресивни, са наистина опасни за голяма група от хора.

4. Бойните майки

Те са силни, много са и са въоръжени с колички, натъпкани с деца, играчки и памперси. Те имат отговорите на всички въпроси, които засягат кърменето и отглеждането на деца, и винаги са прави. Разбира се, не всички майки в града спадат към тази ярка група, но пък нейните най-силни представители се разделят на две подгрупи.

Първата са тотално незаинтересованите майки. Те са се сдобили с малкото плачещо поколение в количката или по случайност, или защото някой им е казал, че в „майчинството се крие магията на живота“. Те още не са я открили, но може би вярват, че един ден и това ще стане. Те са неинформирани. Всичко извън пасианс, гледане на Таро, маникюр и новата на Валери Божинов им е тотално безинтересно. Искат да бъдат оставени на мира и винаги са изморени. Ако не диплят гаджето на някоя звезда, значи диплят своето, това на приятелка или някой потенциален любим. Децата им често търчат из градинката и всяват смут в околните, ама те нали затова са дошли – да се наиграят. Само не занимавай майка им за малко. Че и тя има нужда от почивка.

А втората са майките орлици. Те са залепени за децата си като с тиксо и тяхното гардже е най-хубавото и най-правото. Те твърдо вярват, че говорят някакъв вид бебешко-детски език, защото питат и оставят децата им да взимат решения по различни рационални въпроси винаги. Като къде в градинката да седнат и какво да си купят. Ако имате такива познати, не се заблуждавайте, децата водят парада, а не възрастните. Те, майките орлици, подобно на еко-активистите, твърдо вярват, че са прави за всичко, че обществото не е толерантно с тях, че всеки трябва да се съобразява с положението им, защото са родили едно здраво поколение на майка България и имат нужда да покажат и изкажат това си мнение. Те пък са свръхинформирани. И винаги бдят над детето си прекалено, говорят му като на малоумно и ти си този, който трябва да се мръдне от пейката, ако те и тяхното малко са там. И колкото по-бързо го приемеш, толкова по-добре за теб.

5. Кибикът-философ

Той е много куул, братле. Всичко е „споко, бе, човек“ и „всичко е ебаси якото“. Кибикът живее на 10 пъти по-бавни обороти от всеки друг. Той има навика да се обгражда с хора, които кибичат по градинките като него, черпят го с бира и нищят проблемите от световно значение на високопарен език. Кибикът е един вид градски философ, който може да ти разкаже за всички световни проблеми и конспирации в рамките на 10 минути… или нека ги направим 20, защото темпото му е много бавно и той самият за никъде не бърза.

Иначе има мнение по всички въпроси – от Европейското по футбол до кърмещите майки, позицията му е ясна. Но не му се занимава, ей такова, щото бирата и висенето по градинките по цял ден, осмисля деня му повече и по-добре. Не ходи на работа. Никога. Намира си разни неща от време на време, ама щото шефът му е гаден или не го харесва, поради някаква причина, напуска бързо. Около него винаги има група от хора като него и по някоя градска мацка, за която банята и огледалото са последното място, което посещава в края на седмицата… Но нали „всичко е много куул, братле“, той си няма проблеми. Докато не започне да се занимава с твоите, разбира се.

6. Сладката мацурана

Тя е там на всяко събиране, парти, място, на което си и ти. Всяко социално-събирателно пространство има поне по един представител на този вид женски индивиди, а за нечие зло – и повече от един. Често сладката мацурана си води и приятелка. Първото, което трябва да знаеш за нея, е, че тя почти винаги е с токчета. Независимо дали се събирате в парка, на парти в апартамент, на плажа, в клуб, в градина… тя носи един чифт обувки с токчета, често комбинирани със сатенена риза или клин. Тя не е досадница или поне не изглежда такава, но веднъж ако й обърнеш внимание, се залепя за теб. Особено ако си от мъжки пол. Тя обича да хвърля разни силни клишета от сорта на, „че само умните мъже са секси“, „че външният вид няма значение“, „че чувството за хумор е чертата, която е най-важна в един човек, за да я впечатли“… Всичките й фрази са като от лексикон и дори в началото да й вярваш, някъде в средата на разговора, осъзнаваш, че макар да търси „умни мъже“ – прекалено разтегливо понятие, самата тя не блести с особена голяма природна интелигентност.

След като сте се запознали, веднага те добавя във фейсбук и ти пише на другия ден, все едно сте първи приятели. Уви, осъзнаваш, че и онлайн тя е точно толкова досадно вербална, колкото и в „живия“ живот. На стената й има картинки на кучета и котки, снимки в ракурс на косата й, очите й, зъбите й, случаен предмет на улицата, който я е впечатлил. Тя обича да задава онлайн и публично тъпи въпроси, които никой не го вълнуват и които варират от: „Кой ще ходи на еди-кое-си-събитие?“ до „Какво точно прави перманентният грим?“. След което бърза да уточни, че нея всъщност тези неща не я вълнуват много, много… но пък пита… за един приятел. Освен това се смее на всичките ти шеги и си мята косата наоколо. Може би вярва, че това я кара да изглежда по-секси… Да, много важно – тя истински вярва, че е супер секси.