Завръщането на Анимационерите след цяла вечност

Ако бурните ви тийнейджърски години са съвпаднали с края на 90-те и началото на новото хилядолетие, то няма как да сте пропуснали появата на една от най-добрите електро-рок-фънк групи у нас – Анимационерите. Ако все пак никога не сте танцували на „Сноуборд“, значи тийнейджърството ви е било с един възбуждащо-лудешки момент по-празно.

Анимационерите са създадени през 1997 година, а първият си албум пускат през 2000-а. Първото им парче е „Красива Лулу“, а албумът е „А“. И двете им печелят разни награди на родната сцена, което е тотално нерелевантно към момента, но някак по онова време носи гордост на фенове им.

16 години по-късно, чувайки старите и нови неща на Анимационерите, ти е ясно, че въпреки пъпчивата ти физиономия, обърканото ти от хормони тяло и рязко заглаждащия се мозък от глупостите по телевизията и различни опиати на онова време, все пак си имал бистър слух, защото си избрал качествена музика. Днес Анимационерите звучат точно толкова яко и модерно, колкото и преди 16 години.

Вторият им албум – „Плюс“, се появява две години по-късно. Тогава българската музика все още не звучеше като неприятна имитация на Джъстин Бийбър. Именно оттам е абсолютно ултимативният им „Сноуборд“.

„В главата капучино, екшън, шведско кино…“

Анимационерите и песните им са важна част от модерната, улична, градска култура и нощния живот на интелигентния левент, през неговите най-бурни години.

Добрите времена на хубавата българска музика, приключват някъде в средата на 2000 година, когато повечето банди, включително и Анимационерите, изчезват от небосклона. Процесът е бавен и почти неусетен, докато една сутрин не се събуждаш с болка в сърцето и най-вече – в ушите. Тогава осъзнаваш, че българската музика се е превърнала с блудкава, еднакво звучаща съвкупност от звуци и думи, които трябва да те възбуждат, но те не го правят.

Преди няколко години, Анимационерите, заедно с Остава и Bluba Lu създават „Жълта музика“ – независим лейбъл за алтернативна музика. Бандата се занимава с много неща, но не прави песни за музикалните канали, които бързо се завъждат на кабелната телевизия.

2016-а обаче е важна година в много отношения. Едно от тях е, че Анимационерите решават да се завърнат. За идването им обратно на музикалната сцена се заговори още от миналата година. Но то беше по-скоро като бял шум, на който трудно да се довериш напълно.

На 13 май, в Mixtape 5, всеки, който е скачал на „Сноуборд“ и е слушал всеки друг шантав текст на Георги Згуров – Гурко и сие, трябва да бъде там. За да се изкефи, като едно време. Това е планът.

Анимационерите ще представят, сякаш чакан цяла вечност, трети свой албум. Той носи името Animacionerite, все едно им е първи, може би защото е първи от новия музикален път, който са поели. От него вече има два сингъла – „Bar Good“ и „Има риск“. Когато чуеш и двете, разбираш, че може да са минали 10 години, откакто Анимационерите ти пяха и това да си е един вид прераждане, но те не са мръднали.

Пораснали и помъдрели – да, но все така алтернативни, странни, шантави и най-важното – добре звучащи.

Надявам се да се видим там. И да викаме заедно: „И той ми каза: „Аам сори! Ще отворя аптека, бинт и кламери „спешъл“, ще продавам на всеки!“