Най-подходящите книги за път
Почивните дни са време, в което всеки поема нанякъде. Ако не с кола, то с автобус, влак, самолет… Едно от най-хубавите неща на пътуването, е ограничаването на възможностите за действие до основно две неща – гледане през прозореца на красиви гледки и четене.
Четенето за път е различно от четенето по принцип. Едва ли някой си представя как, докато изминава пътя София – Бургас, изчита „Тъй рече Заратустра“ или „Престъпление и наказание“. За сметка на това може да се прочетат много страхотни книги, за които обикновено сякаш не остава време.
Ето пет предложения за книги, които може да прочетете от София до морето.
1. Рей Бредбъри – „Лятно утро, лятна нощ“, изд. „Бард“
Това е книга, която хваща най-хубавото от ранно лятно събуждане насред поляна, пила цяла нощ роса и сок от магически билки, и най-хубавото от топлите вечери, в които всички звезди се виждат и танцуват пред погледа. Чете се на един дъх, а краят на всеки разказ извиква усмивка или поне тиха въздишка. Бредбъри е невероятен разказвач и в тези кратки истории го доказва за пореден път.
2. Туве Янсон – „Невидимото дете“, изд. „Дамян Яков“
Отново сборник с разкази. Въпреки че се вписват в поредицата на скандинавската авторка за мумимтролите. Дори и да не сте чели нито една от другите й книги, тази ще ви спечели с приятните истории и ще искате да знаете повече и повече за този невероятен свят. След като прочетете „Фикифьонката, която вярваше в бедствия“ със сигурност ще погледнете на страхответе си от друг ъгъл.
3. Давод Фуенкинос – „Нашите раздели“, изд. „Колибри“
Всъщност няма голямо значение коя от издадените на български книги на Фуенкинос ще хванете, стига да не е „Шарлот“ – тя определено не е подходяща за пътуване. Фоенкинос е сред най-успешните и уважавани френски автори. Той има зад гърба си 13 романа, редица литературни награди и преводи на десетки езици. „Нашите раздели“ е историята на една неосъществена докрай любов. Фриц и Алис се обичат и се разделят. Отново се събират и отново се разделят. И така няколко пъти. Причините? Родителите, ревността, измяната, случайността… Разделят се, но въпреки всичко любовта им оцелява. Любовта им надживява разделите.
4. Георги Господинов – „Там, където не сме“, изд. „Жанет 45“
Докато пътувате нанякъде и сте например във влака, докато поглеждате от време на време към съседа в купето, от време на време – към света през прозореца, едно стихотворение няма да бъде излишно. Може би поезията е най-подходящата форма за пътуване. Пътят дава възможност да си вземеш нужното време, за да осмислиш прочетеното и така, докато гледаш през прозореца, да разбираш още по-добре прочетеното. Ако мнозина са мислили, че след успехите на Господинов в полето на прозата той е забравил как се усеща поезия, то „Там, където не сме“ ще ги убеди в обратното.
5. Анте Томич – Чудото в Поскокова Драга, изд. „Колибри“
Изпълнена с хумор книга, която разказва за стария Йозо и четиримата му синове, тръгнали да завоюват заветната си половинка. Историята е населена с отвличане, полицейско преследване, мъчително криене и зрелищно бягство, жестоки конфликти и неочаквани прояви на нежност, преплетени в умело съчетание на романтична комедия и „далматински уестърн“ с елементи на водевил, трилър и роман пътуване. Неусетно сред забавните приключения се промъкват и характерните за автора размисли за сблъсъка между старото и новото, между традиционния свят на мъжете и новия свят на жените, които знаят какво искат и как да го постигнат.
