Огледалце, огледалце на стената…

Когато някой ти каже, че голямата холивудска машина, планира да направи продължение и предистория на ужасяващо слабия филм „Снежанка и Ловецът“, най-нормалното чувство на света би било да си повече от скептичен. И с право.

Към изключително съмнителните качества на филма, който трябва да мине за някаква модерна, бойна версия на познатата сладникава приказка „Снежанка“, добавяме и скандала с Рупърт Сандърс – режисьорът, който завъди любовна връзка с Кристен Стюарт. По онова време Стюарт, иначе изключително прилична актриса, беше решила, че очевидно е нейн дълг към врещещите фенове на вампирите, да участва в колкото се може повече глупави и нестойностни филми. Колкото повече, толкова по-добре за съмнителната й в онзи момент кариера.

Скандалът с разкритията около аферата със Сандърс и последвалите разплакани и съкрушени тийнеджъри, както и посърналия Робърт Патинсън, очевидно й върнаха част от здравия разум, който беше загубила, докато е тичала из дигиталните гори, създадени под вещото ръководство на любовника й. След „Снежанка и Ловецът“ Кристен Стюарт скъса с комерсиалното кино и започна да избира по-внимателно проектите си.

И въпреки че не участва в новата част на приказката, полъхът и лошият послевкус от нейния персонаж се усещат ярко в лентата.

Втората част на филма, което е чисто техническо определение, се случва в почти отделен свят от онзи създаден от Сандърс, а историята обикаля тази на Снежанка, като само я облизва по повърхността. Връзката между двете е само Шарлийз Терон и магическото й огледало, което е почти толкова зло, колкото нейния персонаж.

Коя от двете части на скъпия и бомбастичен франчайз, е по-слаба е изключително трудно да се каже. От една страна – първата, режисирана от Сандърс, нямаше нищо общо със Снежанка, което беше по-скоро дразнещо и нямаше никакъв ефект, върху порастването на приказката, историята и най-вече персонажа. Във втората имаме същия проблем. Основният конфликт, проблем и сюжет, се плъзгат по повърхността, без да намират за нужно да обяснят, мотивират или разкажат повече на зрителите, изхождайки от факта, че това, което снимат, е приказка и съответно нужда от обяснения няма.

Крис Хемсуърт е основната причина дамите, които смятам ще са по-големия процент от аудиторията на продукцията, да отидат и да гледат. Крис, за съжаление може би, е от актьорите, които рядко успяват да те изненадат. Не заради филмите, в които участва или персонажите, които винаги му се дават – на смели, бодри, опасани от идеализъм и ценности момъци, които ще те спасят от всяко зло. Истината е, че той толкова си може и е обречен да играе едно и също – от дървар до бог на измислена планета. Тук той е влюбен и измамен мъж, който обаче ти казва и показва, че любовта ще победи всичко. Би му повярвал, ако беше на 12, но тъй като не си, ти е адски трудно.

От другата страна – имаме Джесика Частейн, която играе неговата възлюбена Сара. Тяхната любов е забранена, естествено, и те логично са разделени от нечисти сили и злата кралица Фрея – в ролята Емили Блънт.

Частейн, за разлика от мистър Хемсуърт, е изключително прилична актриса, която може да изиграе много неща. В „Ловецът: Ледената война“ тя обаче е семпла почти колкото Бога на гръмотевиците и неоправдана в ролята на типичната сръдлива жена, която винаги иска да й се обръща внимание, в най-неподходящия момент.

В отбора на лошите имаме две великолепни актриси – Емили Блънт като Фрея – кралицата на студа, безчувствена и злобна. И нейната още по-ужасяваща сестра, Равена – Шарлийз Терон, която е обсебена от властта и себе си, защото все й се иска да е най-красивата на земята и все се намира някой, който да е по-хубав от нея.

И макар да имаме Блънт и Терон в ролите, техните зли кралици отново звучат и изглеждат като типичната злобна вещица от приказка – луда, немотивирана, лоша, заради самото лошо.

Разбира се, че лентата има някакви плюсове – ефектите са пищни и многопластови, за разлика от сюжета. Актьорският състав е известен, скъпоструващ и с едно-две изключения доста качествен и разбира се, причината, която оправдава всичко – това е приказка. А кой не обича приказки?

Неведнъж съм казвала, че киното, което ще гледате, е въпрос на избор, като повечето неща в живота.

„Ловецът: Ледената война“ е кино, което спокойно може да пропуснете, защото никой повече няма да ви върне тези два часа, но отново – всичко е избор и въпрос на вкус. Ако обичате семпли приказки и красиви жени, може спокойно да поемете този риск.