Подобно снега през януари, топлото време през април ни изненада жестоко. За един ден се наложи да свалим кожусите и да тръгнем по потници, а по-нетърпеливите побързаха да префасонират зимните си ботуши в летни, изрязвайки парчета кожа от тях във формата на японски йероглифи.
Топлото време крие в привидно примамливата си пазва страховити опасности и ако не внимаваме, лесно можем да попаднем в тяхната клопка. Затова ние, специалистите от Chronicle, сме подготвили за вас няколко предупредителни съвета за какво да си отваряме очите на четири, когато температурите скочат над 20 градуса.
1. Прекалено разголване
Изкушението да усетим допира на слънцето върху всяка част от тялото си е голямо. Цяла зима кожата ни тлее под тонове вълна и мохер, и ето че най-после имаме възможността да изложим плътта си на въздух. Тук обаче се сблъскваме с рискове: неизвършени козметични процедури, пропуснати сланинни депа по тялото, целулитни дупки с размера на кратера в Юкатан, умалели дрехи от миналото лято т.н. Ако сте решили, че е време да се разсъблечете – уверете се преди това, че краката ви са по-гладки от тези на Робинзон Крузо, а изпод блузата ви не изскача кожна торба, която има естетическия ефект на клоун, изскачащ внезапно от кутия.
2. Алергии
Има нещастни хора, които имат алергия от домашни любимци, прах и краставици. Те са обречени да не ядат таратор, да нямат куче и да трябва да поддържат дома си непрестанно чист. Но има и други симпатяги, чиито алергии се вихрят само през пролетта. Това е също толкова неприятно, но поне е ограничено в един сезон. Ако гледате цъфналите храсти с подозрение и омраза, и всеки опит да се разходите сред природата, завършва с разтърсваща серия кихавици, която ви оставя отпаднал като след изкачване на Килиманджаро, трябва да се преборите за правото си да се наслаждавате на пролетта. Обичайните способи за справяне със сенната хрема и другите „растителни“ алергии са антихистамините. Към тях обаче, може да добавите и други трикове: излизайте навън само с маска. Ако някой ви заподозре в разпространяване на химични оръжия, просто му посочете среден пръст. Пръскайте лицето си обилно с мисцеларна вода. Ползвайте противогаз. Или бурка. Увийте носа си в противокомарна мрежа и носете очила за плуване навън. Ако се страхувате от обществено неодобрение – навлечете тениска, на която пише: „Не съм луд, алергичен съм“ и смело се гмуркайте.
3. Проява на лош вкус
Лошият вкус през лятото се промъква много по-незабелязано, отколкото през зимата. В първите топли дни срещаме твърде много лошо облечени хора, твърде много автомобили с отворени прозорци, от които кънти лоша музика и твърде много мъже, нахлузили на краката си много лоши сандали. Избягвайте тези тенденции. Времето не оправдава проявата на безвкусие и манифестацията на стилови сривове.
4. Биологична атака в градския транспорт и други обществено опасни места
За никого не е тайна, че неглижираната хигиена се прикрива по-лесно зимата и лъсва като мазно петно на челото през лятото. Астрономическото лято още е далеч, но масово хората започват да изоставят добрите хигиенни навици, за да се подготвят по-добре за периода юли-август. Ако сте от онези хора, които искат да са европейци и да пазят природата, и в името на това понасят несгодите на софийския градски транспорт, трябва да бъдете нащрек. Потта по тези места се излива като тропически дъжд – бързо и напоително, гъбичките от разголените палци пълзят като малки, сладки създания, а нивото на кислород е по-ниско от това на Еверест. Освен това потта е натурална миризма, която дразни, но не убива. Същото не може да се каже за дружното обливане с разнообразни версии на скъпи парфюми, което се прави преди излизане сред хора. Нито за онзи особен дъх на немита кожа, който може да ви изпрати в най-близкото ДКЦ, в случай че имате по-чувствително обоняние. Затова – заредете се с търпение и дезодорант, и смело се качвайте на тролея.
5. Шофиране в еуфорично състояние
Тежките зимни условия през студените месеци създават трудности на шофьорите, но това, от своя страна, ги прави по-внимателни. В първите дни на затоплянето обаче, онези, които отричат гореспоменатия градски транспорт, а движението ги изпълва с ужас, се мятат на колите се и започват да се държат странно. Сякаш пясъкът вече им пари под краката, коктейлите в плажния бар изстиват, а педалите са някакви адски изчадия, които трябва да бъдат мачкани силно и безсърдечно. Паркирането се случва с побутване на предната и задната кола, все едно сме в Милано, засичането е правило, а отнемането на предимство явно се възнаграждава с 40 девственици приживе. Това не е добре. Жегата прави телата ни отпуснати, а умовете – възвисени в мечти за поля, равнини и плажове, но шофирането е нещо реално, което се случва „тук и сега“ и изисква присъствието на големи дози акъл.