„Къде ми е вагината…”
Сигурно всички, за жалост, сме гледали тази реклама…Една млада жена се щура като гламава из къщата, заглежда се в съпруга и кучето си и се чуди какво става с вагината й.
Горкият спътник в живота й свири на въображаема китара, съвсем полудял от хроничната й неадекватност, а клетото псе ръфа обуща, защото от грижи по вагината си тя е забравила да го храни. Мъжът й е „нейният”, а кучето – „своето”. Но кой от нас е така наивен да търси граматическа правилност в една толкова изтрещяла реклама!? В края на краищата, който не може да различи интимна от главова въшка, той да му мисли. Проблемът си е негов…
Но защо и върху нас се стоварват по един натраплив, досаден и неумен начин / направо казано – тъп начин/ безброй реклами?
Вечер всички организации – „Честно за хемороидите”, „Всичко за запека”, „Без тайни в диариите”, „Откровено за гъбичките по ноктите”, „Магическите тайни на дамските превръзки”, „Вълшебството на обезгазяването” се наговарят да направят страховит удар, като излъчат рекламите си последователно. Опитай се да вечеряш или да отпиеш глътка, когато от екрана се блещи нокът, завит в шалче, а сополиво носленце подскача на хилавите си крачета и търчи наляво-надясно да разнася секрет.
Девици с благородно потекло демонстрират превързочни материали, а синята им кръв грам не пречи – даже, благодарение на месечния си цикъл, те са по-жизнерадостни, весели и танцувални. Как щяха да спортуват без дамска превръзка!? Ами – тя си е част от екипировката. Подпухнали лакомници дишат отчайващо тежко под напора на газовете. Мълчаливо страдат, заболелите от хемороиди – и да седнат не мислят, само гледат жално.
Да, зная, има различни болести, оплаквания, симптоми, нужди, на които фармацията и козметичната индустрия откликва всеотдайно. Добре, срамни болести няма. Добре, мога да си изключа телевизора и да се храня спокойно, да разговарям, да слушам. Но тогава защо се измайсторяват разни погнусяващи реклами, за да бягат хората от тях като гъбично-бактериална инфекция от нов иновативен продукт!?
От Интернет не можем да избягаме – там са нашата работа, нашите развлечения, нашето хоби, нашия свят….и гнусните реклами са там. Наивно подмамена от красив сладкиш, реших да прочета рецептата, да разгадая пухкавостта на сметановия крем и запаметя подредбата на сиропираните боровинки. Не се получи. Над прекрасната съблазнителна снимка се мъдреше космат пръст с нечовешка гъбичкна инфекция.
Превъртях малко, за да скрия жълтия кокалест нокът, но от долната страна на екрана избухна ефикасна рецепта за борба с диарията. Ходи прави изтънчени сладкиши, ако имаш сърце след това!
Да не говорим за поредицата гнусотии от типа на „Момче намери косъм на врата си”, „Баба мислеше, че има черни точки”, „Вижте тази буца”…Прекомерно много изображения на пришки, пъпки, циреи…
Наистина, никой не ни е обещавал, че животът ни ще е сладко сиропиран и покрит с розова фонданена глазура, но защо силом тичаме към грозното, пошлото и тъпото. Защо ни облъчват с рекламни недомислици – сякаш се раждаме единствено за това да се предпазим да не се насерем, да си намажем ноктите с разтвор и да си пръснем лек за приспиване.
