Излез да си разкажеш урока
„Номер 23, да излезе да си разкаже урока“.
Не си спомням кой подред номер бях в училищният дневник, но много добре си спомням последвалите след тази реплика тръпки, които ме побиваха и мини инфарктът, който получавах. Излизаш на дъската и започваш да се стараеш да правиш и паузите по запетайките в текста. Не дай си Боже да използваш свои думи – така сам си намаляваш оценката с една единица.
В училище никога не съм си правила труда да уча наизуст нещо различно от стихотворение. Винаги излизайки на дъската карах учителите да ми задават въпроси по урока, на които да отговарям. Имах късмет до 10 клас да ми преподават учители, които ни караха да мислим. Изчетохме цялата задължителна класика, анализирахме исторически събития, разсъждавахме по теми на глас и в писмена форма. Стояли сме 15 минути в пълно мълчание в час, защото никой не иска да си изкаже мнението по дадената тема и не сме продължавали, докато някой не започне да анализира.
Има и такива учители.
Спомням си в последните 2 години от клетото ми гимназиално образование триковете на съучениците ми при изпитване на дъската. На предният ден си записваха гласовете на телефон и с handsfree сами си диктуваха в час. Слушаш си гласа и повтаряш чутото.
Гениалното поколение на технологиите!
Нищо, че при някои от тях четенето на глас в час беше съпроводено с добра доза сричане. Те правеха това, което се изискваше от тях – да седят мирно, да си пишат домашните и да повтарят като папагали. Аз съм от випуск, чийто учител по литература не можеше да разпознае цитат от стихотворение на Далчев и който обяви есето като лековат и безсмислен за писане жанр.
Има и такива учители.
Но тези последните, очевидно са в пъти повече, щом 40% от българските ученици са функционално неграмотни. Няма как да обвиняваме учениците, че са глупави и мързеливи. Естествено, че ще са глупави и мързеливи като има кой да им помага да станат и да останат такива. Докато учителите не се мотивират и не започнат да карат учениците да разсъждават, няма как този процент да спадне. Докато в училище се налага уроците да се зубрят, докато в университета се налагат темите да се зубрят, няма на кой друг да се сърдим и за високият процент на безработица при младите.
Всъщност, има!
Можем да се сърдим на всички с „Излез да си разкажеш урока!“.
