Без Тютюневия град, без ценности
Беше разрушена една от сградите в знаковия пловдивски квартал, известен с името „Тютюневия град“ – сградата на улица „Одрин“ 8. Събарянето беше организирано в неделен ден, без предварително известяване на обществеността, без никакви оповестителни табели.
Разрушаването предизвика бурни реакции в социалните мрежи и в интернет. Макар да има издадено строително разрешение, законосъобразността на събарянето предизвиква сериозни съмнения. Инвеститорът е предоставил удостоверение от НИНКН от 2010 г., според което сградата не е нито индивидуален, нито част от групов паметник на културата. Това удостоверение обаче противоречи на решение на Министерството на културата от 2000 г., очертаващо границите на групов паметник на културата, към който въпросната сграда видимо принадлежи.
Пловдивски архитекти, които добре познават историята на тютюневия град, твърдят, че сградата е трябвало да бъде и индивидуален паметник на културата, но поради техническа грешка като такъв е отбелязана друга сграда на същата улица.
Тютюневият град е една от емблемите на Пловдив. Той е залегнал в апликационната книга на „Пловдив – културна столица на Европа 2019“ като една от важните културни дестинации в града. Тютюневият град е уникален не само с ценноста на отделни ключови сгради, но и като архитектурен ансамбъл, въплъщаващ характеристиките на епохата, в която е построен.
Дълбоко съм загрижен не само за случващото се в тютюневия град, но и за начина, по който то се случва – прикрито, потайно, непрозрачно. Тепърва ще бъде изяснено категорично дали сградата е паметник на културата, или не. Случващото се с тази сграда обаче е симптоматично за състоянието на целия тютюнев квартал. Мнозинството от сградите са в безобразно състояние, с ронещи се фасади, а някои от тях са с бутнати покриви, оставени на произвола на природните стихии.
Пределно ясен е фактът, че повечето сгради в квартала са частна собственост. Не е тайна за никого, че интересът на много от собствениците се различава от обществения интерес – те искат сградите да бъдат съборени, за да използват ценните парцели за ново строителство. Понеже върху голяма част от сградите има възбрана за събаряне, често собствениците прибягват към хитруване – оставят сградите с години на произвола на вятъра, дъжда и снега, с надежда те да свършат работата, която самите собственици не могат да свършат.
Не по-малко добре ми е известно обаче и какво е отношението към паметниците на културата в повечето европейски държави: церберско и безкомпромисно. Глобите за неподдържане на фасадите са огромни (за съборени покриви и дума не може да става), а в случаи на бездействие държавата поема реставрацията на сградата, след което праща сметката на собственика. Известни са немалко случаи, при които съда задължава собствениците на незаконно съборени сгради да ги възстановят тухла по тухла. Иначе Флоренция, Рим, Виена, Лондон, Амстердам не биха оцелели в днешния си вид.
Макар да зная, че предвидените в българското законодателство санкции са неефективни и често обричат общинските власти на бездействие в подобни случаи, смятам, че възможностите за въздействие върху неизрядните собственици на културни паметници в Тютюневия град (и възможностите за взаимодействие с тях) както от страна на властите, така и от страна на обществеността далеч не са изчерпани.
Рано тази сутрин (07.03 – бел. ред.) повече от сто души образуваха символична жива верига пред полуразрушения склад, след което взеха със себе си по една тухличка, която положиха в ням, но недвусмислен жест на стълбите на Общината.
„Ние с вас сме в един отбор, от една и съща страна на барикадата“, каза кметът на събралите се граждани по време на днешната пресконференция по случая. „Отлично съзнаваме ценността на тютюневия град за пловдивската култура. Но в конкретния случай ръцете ни бяха вързани.“
Неотговорени останаха няколко важни въпроса: ако кметската управа е била наясно, че статутът на въпросната сграда е съмнителен (кметът призна, че той и колегите му са знаели, че в становището на НИНКН има грешка, макар към момента тя все още да не е коригирана), защо е било подновено строителното разрешение от 2010 г.? (Строителните разрешения са с давност три години – значи въпросното разрешение е било подновено по време на мандата на настоящия кмет.) И още: ако допуснем, че общинската управа и гражданите наистина са в един и същ отбор по въпроса за ценността на тютюневия град – защо гражданството не е било предупредено за предстоящото бутане на склада седмица в аванс, за да има възможност да реагира?
Г-н Тотев, зная, че постът, който заемате, е стръмен и ветровит. Че се налага се да делегирате безбройни задачи. Че сте подложен на непрестанен натиск от хора и организации, които настойчиво се борят за задоволяване на своите бизнес интереси.
И в същото време много ми се иска да вярвам, че наистина сме от една и съща страна на барикадата. Ако е така, ето какво: крайно време е Общината да постави Тютюневия град под лупа като историческа и културна ценност от първостепенна величина.
Трябва да се борим за оцеляването и възстановяването на всяка сграда в квартала със всички законови средства, да използваме всички ресурси на гражданското общество. При това поцесът трябва да бъде максимално прозрачен. Истината е, че Тютюневият град може да бъде спасен само при единомислие и единодействие между градската управа и гражданите на Пловдив.
Огромният интерес от всички национални медии към случая със съборения склад не е случаен. Избирането на Пловдив за кулурна столица на Европа през 2019-а засилва чувствителността не само на пловдивчани, но и на всички българи, а също и на европейските институции към културните ценности на един от най-старите градове в Европа. И това е добра новина.
Кулурните ни паметници са нашите цивилизационни ориентири, нашата връзка с миналото, нашата връзка със самите нас. Културните паметници са тук, защото някой ни ги е завещал – бащи, деди и прадеди, поколения от предприемачи, строители, мечтатели, хора с чувство за дълг, приличие и обществена отговорност. От нас – техните наследници, хората на този град, зависи да съхраним създаденото и да му вдъхнем нов живот и смисъл: смисълът, който ще послужи като морална и естетическа координатна система на нашите деца.
Коментарът е публикуван в личния профил на издателя и управляващ съдружник в ИК „Жанет 45“ Манол Пейков на 7 март 2016 г. – ден след дейностите по събаряне на една от сградите в „Тютюневия град“. Препубликуването му в Chronicle.bg е с разрешението на автора.
