Лондон, градът на чадърите
Тази година Лондон се оказва много специално място за България и българите. Живеещи разделено, с вестници и медии, които са доста жълти, българите в Лондон са лесна плячка за всяка дори умерена по сила пропаганда. Животът на българските лондончани с нищо не се различава от живота на останалите българи в родината.
Ако разпитате хора, познаващи сравнително добре българската диаспора там, ще научите, че в основната си част мат’риалът там е една напълно обективна извадка на находящия се в родината. А честването на 3-ти март, по случайност и рожден ден на Царя Освободител Александър II, в Руското посолство в Обединеното Кралство е поредната, но не последна сцена, в която ние сме отново жертви на самите себе си, и отново сме приласкани от Дядо Иван. За кой ли път отново научаваме, че патриотите, тук и там, по света, са по случайност русофили, а днес путинофили.
Чадърът, убил Георги Марков може и да стои по музеите на Студената война и шпионажа като експонат, но духът му е жив. Чадърът над разума ни пази от това да се осъзнаем, че силата, спасението и доброто ни бъдеще е само наше дело, скрепено с честност, отдаденост и вяра, че можем сами.
Това „Лондонско бъдещо събитие“ разказва и за тоталното отсъствие на връзка между българските дипломати и българите, живеещи, работещи или учещи в съответната страна. Впрочем, това не е лондонска, местна „болест“, така е по цял свят – българските дипломати живеят живота на пратеници на софийската власт, а не като слуги на своите сънародници. Вижте всяка администрация в България днес, и си представете ставащото в Лондон.
Отделни, частни примери на истински отзивчиви хора не променят картината – ако принципите, които властват през избора, кастинга, са едни и същи – логично резултатът да е синхронен, еднакъв, независимо от географските ширини, по които се случват тези „случайни съвпадения“.
Просто Лондон е сцената на това добре познато ни „обстоятелство“ е по-видимо място, по ачик. В мравуняка на старата империя, българите са шепа и се борят за живота си и едва ли светът щеше да разбере за тази поредна анти-българска провокация, опакована като братска загриженост..
Как ли ни гледа някъде от небето Георги Марков, убит от отровния „българския чадър“, зареден с рицин в КГБ, в рождения ден на друг цар – Тодор Живков, в същия град Лондон?
Марков, който разказа доста за именно тази отровна, връщаща ни назад и правеща ни стадо дружба – газова, славянска, унижаваща, връзваща ни за коневръза на троянските коне.
Коментарът е публикуван във Facebook профила на Юрий Йорданов и е предизвикан от организираното от група българи в Лондон честване на 3 март в сградата на руското посолство в британската столица, което разбуни духовете сред българската диаспора.
