Опасностите, които дебнат в София през зимата
Баба ми винаги казваше, че дойде ли зимата в селото, хората се затварят по къщите си и чакат най-опасното да отмине.
Ние обаче живеем в град. Какъв ти град! В столица. Напоследък по-известна като Замръзналото кралство.
Полевите условия, в които се налага драгият гражданин да живее в последните седмици стават все по-апокалиптични и трудни за преодоляване, въпреки безкрайната издръжливост, на която българинът е способен.
Начинът, по който зимата винаги успява да ни изненада, всеки път ме шокира. След като има глобално затопляне и поне на теория – четири сезона, в тази държава все още е изненада, когато температурите падат под нулата, дори вали сняг.
Зимата отново влетая като нечакан гости или като досаден съсед, който пуска флекса в 9 сутринта, а ти се надяваш, че ако не станеш от леглото и стискаш силно очи, той просто ще спре. И най-лошото – зимата отказва да си тръгне. Тя стои, създава смут и безредици и не си отива.
Градът, големият, шумен, натъпкан с хора и коли град, е най-опасното нещо зимата.
Изберете средство, с което да се движите през него – кола, пеша, градски транспорт… Те не вършат работа. Изобщо не споменавам метрото, защото то не достига до всяка точка на града, а и стълбите, които водят към него, през този сезон са допълнително изпитание – всяко стъпало в горната част на стълбището е елемент от ледена пързалка, а всяко по-долно – море от киша.
Останалите форми на градския транспорт обикновено са неадекватни и в студ, и в жега. Срещу билетче за левче през зимата човек получава удоволствието да вижда дъха си в автобуса. Разбира се, след като изчака необходимото за зимните условия време на спирката.
Автомобилът е предпочитан начин на придвижване. Ако от утре от небето започнат да валят камъни, да пада огън, мъртвите да възкръсват и да настане апокалипсис, родният шофьор ще кара по-добре, отколкото, когато падне сняг и има лед.
Каквито и усилия да полагат властите за почистване на снега и леда, зимата полага два пъти повече, за да натрупа нови пластове. Ако случайно през деня е по-топло, снегът се топи само за да превърне през нощта всяка настилка в ледена пързалка.
По малките, сякаш забравени улици, до които снегопочистващите машини явно нямат достъп, ледът и снегът образуват ледници, достойни за филм на Джей Джей Ейбрамс.
Да обърнем внимание и на въпроса с паркирането. Непочистени Сини и Зелени зони стоят не помагат на шофьорите с паркирането, а онези, които ти взимат парите, успееш ли веднъж да превъзмогнеш снежната поледица и да преглътнеш одраните си калници и брони, само вдигат рамене. То не зависи от тях. И от теб не зависи, но ти плащаш.
Остава вариантът за ходене пеша. В центъра на града това е експеримент, по-опасен от пързаляне на аматьор с бобслей по време на Олимпиада. Хората избират да обхождат центъра пеша, защото привидно е по-бързо. Но той, подобно на повечето малки улици, е непроходим.
Колкото и ремонта на булевард „Витоша“ да се случат, тя все така ще си остане неудобна за пешеходци – настилката от плочици, на които може да се играе хокей на лед, не помага. Дори не е нужно да е валял сняг – замръзването вечер е достатъчно.
От паветата на „Витошка“ през паветата на „Дондуков“, улица „Стара планина“ и всички сателитни улички, които заобикалят района, булевард „Раковска“, по която спускането е невъзможно до всяка пешеходна пътека, която столицата предлага – това са наистина опасни райони.
Падането на улицата отдавна не е повод за смях, а по-скоро за притеснение.
За това спомагат и лакираните пешеходни пътеки – опитайте се, пресичайки, да стъпите върху пешеходна пътека, без да паднете. Почти непостижимо. Сякаш нарочно е избрана боя с допълнителен хлъзгав слой, за да се забавляват шофьорите с пируетите на пешеходците.
Зимата е предизвикателство, а единственото, което може да се направи, както всяка година, е да се заредим с търпение, здрава екипировка – ушанки, грейка, зимни апрески – и ясната идея, че винаги може да бъде по-зле. Макар аз да не се сещам вече накъде.
