Италия срещу „матката под наем“

„Матка под наем“ да е равна на изнасилване, а сурогатните майки да бъдат наказвани със закон.

Предложенията не са част от сценарий на антиутопичен филм, а проектозакон, който подготвя италианският вътрешен министър, Анджелино Алфано. Крайното му мнение е отзвук на предложение за промяна в Италия за узаконяване на еднополовите браковете.

Според Алфано, подкрепен от консервативните политици и Католическата църква, сурогатното майчинство ще подпомага гей двойките да имат деца. Католическата църква няма официално становище по въпроса, но тя ясно се обявява против модерните начини за забременяване – всеки изкуствен опит (за изкуствен се смята използването на науката за зачеване) е в противовес на Библията.

Италия не харесва изкуственото осеменяване

Италия е една от страните с най-консервативни и крайни закони за сурогатното майчинство. Приетият през миналата година закон за асистирана репродукция забранява даряването на яйцеклетки или сперматозоиди, ембрионалното изследване, замразяването на сперматозоиди и сурогатното майчинство.

Но идеята на Алфано стига дори по-далеч. Теоретично в момента, при опит за уговорка за сурогатно майчинство, участниците ги грози затвор до две години и глоба до един милион лева. Ако обаче сурогатството се преквалифицира като сексуално посегателство, обвиняемите ги очаква присъда между пет и 14 години.

Защо сурогатното майчинство не е равно на изнасилване?

Сексуално престъпление се дефинира като използването на насилие, заплахи или злоупотреба за насилването на жертвите да извършат или да участват в сексуален акт.

Текущият италиански закон за сексуално престъпление включва и използването на физическата или психическата нестабилност на жертвата, за да се принуди тя да извърши или да участва в сексуален акт.

Най-честият вид сурогатно майчинство е така нареченото традиционно сурогатство, при което бременната жена е и биологичната майка на плода. Тя или е забременяла ин-витро, или чрез сексуален контакт, който обаче е по желание.

И в двата случая сурогатната майка не е била насилена да извърши или да участва в сексуален контакт. Тогава какво е основанието на Анджелино Алфано да отнесе сурогатното майчинство към сексуалните престъпления?

Туризъм за „матки под наем“

Липсва генерална статистика за общия брой двойки, които прибягват до този метод, но според официалните интернет страници на клиниките за сурогатство матка се наема от наистина отчаяните, които имат по няколко неуспешни ин-витро опита в комбинация с откази за осиновяване. Редки са случаите на хомосексуални двойки, които използват сурогатна майка. (Те прибягват по-често до осиновяване или оплодяване на близка приятелка.)

Сурогатното обаче майчинство не е проблем само на Италия. Липсва единен закон, а кое е допустимо и кое не. Легалните и моралните пречки рядко се припокриват. В повечето страни, които позволяват сурогатството или нямат специфични закони против него, здравните осигуровки и всички разноски се поемат от бъдещите родители на бебето.

Често обаче на сурогатните майки се заплаща допълнителна сума за наемането на утробата й. Затова и през последните години се развива изцяло нов тип бизнес туризъм – този на търсенето на „матка под наем“ в страни, където сурогатството е легализирано.

Тук възниква етическият въпрос колко струва едно дете, но статистиките са налице: САЩ е най-скъпата дестинация – 100 000 долара, следвана от Тайланд – 52 000 долара, Украйна и Грузия – по 49 950 долара, Индия – 47 350 долара, Мексико – 45 000 долара.

Една от видните италиански феминистки, бившият министър и еврокомисар Ема Бонино, смята, че предложението на Алфано само ще увеличи броя на безплодни двойки, които ще наемат утроба извън Италия.

Тази опция обаче не гарантира щастлив край. Истински потърпевшите са „ничиите деца“, чийто брой вероятно ще се увеличи, ако сурогатството бъде категоризирано като сексуално престъпление.

Създаване на „ничии деца“

Италия вече има опит в наказването на двойки, които са използвали сурогатна майка в чужбина. Присъдата е отнемане на детето.

През 2011 година италианскo семейство заминава за Украйна с цел да инвестира в бебе. Уговорката е за 25 000 евро, но жената, която износва бебето, отказва да впише името си в акта за раждане. Двойката се връща в родната Италия, но при опит за регистрация на бебето, то е класифицирано като „ничие“. Според италианските закони родилата детето жена е неговата законна майка. При липсата на име, липсва и законен родител. Италианците са глобени, но не това е страшното. Детето е отнето от фвойката. Случаят е от 2014 година, но остава незабелязан от Европейския съд.

Европейският съд за правата на човека обръща внимание на друго „ничие“ дете. Този път детето е родено в Москва. Според руските закони имената на италианците Донатина Парадисо и Джиовани Кампанели трябва да се впишат в акта за раждане. Уловката тук е, че никъде не се посочва, че детето е било износено от сурогатна майка и, както се оказва по-късно, няма биологична връзка с нито един от двамата италианци. Когато двойката се опитва да регистрира детето в родината си, италианският съд отнема попечителството им. Донатина и Джиовани прекарват само 6 месеца с така мечтаното и дълго очакваното дете.

Европейският съд се намесва. Четири години по-късно Италия е глобена от Европейския съд със сумата от 20 000 евро за неимуществени вреди и 10 000 евро за други разходи. Но държавата не е задължена да върне детето на двойката, защото то „може да е развило емоционални чувства към приемното семейство“.

Италия и сега забранява и наказва сурогатното майчинство. Голямата опасност не е за отчаяните родители, които пак ще рискуват наемането на майтка. Въпросът е какво се случва с „ничиите деца“, които се появяват вследсвие липсата на единен закон за наемането на майчина утроба.