За една по-различна Коледа
Започвам този пост с уговорката,че не мразя Коледа, напротив. Обичам стилно украсената и светеща елха, вярвам в Дядо Коледа, преследвам елените, за да им се порадвам на благородството им и искам да поиграя на снежни топки с джуджетата.
Но си мисля за разни неща, които отдалечават идеята за добротворството и състрадателността. В тези светли дни се разминаваме по улиците и си желаем „Весели празници“, раздаваме картички на познати, пишем по стените във Facebook колко приказна е Коледа и как с цялото си сърце желаем само добрини и хубави неща на другите. И после се връщаме в иначе не толкова приятелското и дружелюбно ежедневие. Отново се срещаме по улиците, говорим зад гърбовете си, усмихвайки се лицемерно, коментираме злостно постове във Facebook, в главите ни се въртят не толкова приятни мисли.
Но иначе сме вежливи и възпитани. „Весели празници, Всичко най-добро!“ крещим навсякъде с усмивка, а сърцата ни са сковани от студ и омраза. Душата ни е свита като малко птиче, паднало от гнездото си, което се пази страхливо от всеки преминаващ на улицата. На Коледа сме добри, благотворителни, весели и раздаваме усмивки на целия свят. А мисълта ни е ангажирана с нашите си грижи, и с нездравата злоба към света.
А бяхме върха на пирамидата – мислещи и чувствителни. А бяхме хора винаги. Или никога не сме били. И така докато без да търся или да искам, на фона на запалените свещи, украсените трапези, пожеланията към хората си мисля, вместо да бъдем добри само на Коледа, или поне да се стараем да бъдем такива, вместо да си пожелаване „Весели празници“, да си подаряваме измъчени от бремето подаръци, простичко и човешки, когато забележим в дните си, че някой има нужда от помощ, някой е беззащитен и немощен, че някой търси онова, което може да го спаси в даден миг или за цял живот, не потърсим в себе си онази искра, с която толкова бодро желаем хубави неща по Коледа. Да открием нещото в себе си, с което можем да бъдем полезни на някого. Всеки ден. Когато и както можем.
Тогава нещата биха се случвали истински и по правилния начин. Иначе думите са красиви и бляскави, картинките ни пъстри и уютни, но в душите ни грее ли звездата от Витлеем? В сърцата ни има ли го Христос? Или одавна го разпънахме? Никак не е трудно да бъдем хора все пак, нали сме човеци. Или май се обърках. Не зная, но знам едно със сигурност. Коледа не е подарък, не е пожелание, не е вино и трапеза, купон и фойерверки. Коледа е любов, състрадание, доброта. И ако вярваме в истинската Коледа, то тогава ще я носим в себе си всеки ден от живота си. И ще бъдем добри и ще правим добро.
И ако някой някога е превърнал Коледа в добре смазана машина за безумно харчене на пари, за купуване на подаръци, тогава какво ни пречи са я разглобим. Защото не ни е нужен повод, за да правим подаръци, когато сме искрени с чувствата си към някого. Когато искам да купя книга, купувам я, без повод, нямам нужда от такъв. Когато искам да подаря любов, мога да го направя по всяко време, без да ми е нужен повод за това. Когато искам и мога да помогна на някого, някак, мога да го сторя без да е Коледа и да създавам изкуствено вълшебство. Защото вълшебството е тогава, когато имам нужда от него, когато е истинско.
Тъй че, вместо „Весела Коледа“, просто бъдете хора винаги!
Текстът е изпратен на редакционната ни поща. Ако искате и Ваш текст да бъде публикуван в Chronicle.bg, пишете ни на office@chronicle.bg.
