Преяждане с празници
И ето, декември месец е – дни на нон-стоп празници, поводи, наздравици и богати трапези. Веселие, гуляи и консумация като за последно. Като се започне от Никулден, Студентския празник, всичките имени дни през декември, Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, до Нова Година, та и чак до януари, когато също има много поводи за избухване.
Не може да не сте чували ваши близки, приятели, роднини (а може би и точно ти?), които при наближаването на тази празнична плеяда, потъркват доволно ръце: “Ох, котьоо! Сега как ще се направим. Като се почнем от Бъдни вечер, та до догодина няма да изтрезнеем! Пък к’ви манджи само – мале-мале…”.
Същите после дори и с мъка отбелязват колко много дни се струпват и просто няма как – всичко трябва да се отбележи, всеки празничен ден, всеки хубав повод да се почете подобаващо, всяка чиния, всяко блюдо – ометено, всяка чаша, бутилка, дамаджана – пресушени. Че няма как – празници са все пак – трябва да се отбележи както трябва. Все пак хора сме, това-онова. То така си повелява традицията – да седнеш на трапезата със своите хора, па да се чукнеш наздраве, после да ома’аш всичко де що има, да люскаш чаша след чаша, па когато вече си преял като угоен шопар, пък да има на масата така да си боцкаш, да си сръбваш – еми празници са все пак, края на годината е, така си е било винаги.
Между другото една лека скоба – интересно как покрай тези чревоугодническо-гастрономическите изпълнения, присъщи на балканските народи, започнаха да се рекламират разни чудодейни хапченца, сиропчета и прочие бъркочи, които ти гарантират, че след като си напълнил търбуха подобаващо и вземеш този вълшебен илач – О, чудо на чудесата! – отново можеш да бухаш йеденье и пиенье поне още толкоз, без да се притесняваш от разните му там досадни странични ефекти като подуване на корема, напълняване, киселини и т.н.
Всичко е наред – бам – хапчето! и давай следващата тава, булка и отваряй тая ми ти пърцуца, ръйш ли!
Mного съм далеч от това да чета морал някому, още по-малко да давам акъл и наставления кой как да си прекарва празниците. Все пак – големи хора сме, всеки сам си решава и сам си носи последиците от действията си.
Просто кротко обръщам внимание на това нашенско явление: наближат ли (особено точно тези) празници, сме едва ли не задължени от повелята на вековната българска традиция, да се набухаме като за последно, да качим едно десетина килца отгоре, да ома’аме всичко спиртно наоколо и когато по някое време изтрезнеем в средата на януари, да разтъркаме махмурлийски очи и да заявим гордо как “От сега се стягам, ще вляза във форма, ще спра цигарите, ще…, ще…, ще…!”.
И така до следващия повод, празник, имен ден, рожден ден, купон или просто събирачка с аверите, който може да настъпи и на следващия ден. Колелото се завърта отново и отново, годините си минават, нищо не се променя и когато се събудиш примерно на 50 с холестерол двойно над нормата и на ръба на диагноза цироза, ще си кажеш “Бахмааму, ко стана?! Ма нищо дай да си сипя едно, то веднъж се живей. Аз к’во – здрав ли да умра?” – Другата глупост – “здрав ли да умра?”.
Ами като умреш си умираш и толкоз, после няма да ти се налага да го мислиш. Идеята е, докато си жив, да си наистина жив и да живееш най-пълноценно. Например да можеш да качиш два етажа по стълбите, без на всеки десет метра да се препотиш и задъхаш като разгонен носорог и без да получиш микроинфаркт.
Аз също ще си хапна и пийна по празниците, но дотолкова, че да се чувствам приятно. Вече друг е въпросът, че различните хора имат различни степени и критерии за добре прекаран празник. Абе, да сме живи и здрави най-вече и както се казва “И нека празниците бъдат пълници!”.
Текстът е изпратен на редакционната поща на Chronicle.bg от Александър Цонков – Lostov. Ако искате и Ваш текст да бъде публикуван в сайта, пишете ни на office@chronicle.bg.
