Двете лица на Ню Йорк

Ню Йорк е разделен на две. От едната страна са богаташите, а от другата – армията от обикновени хора, които все по-трудно оцеляват. Именно този проблем ще е основен за новия кмет на града, който се избира днес, пише Дойче веле.

Те са другото лице на Ню Йорк – и са много, макар да не са така видими, както блестящите небостъргачи на Манхатън или младия творчески устрем на Бруклин. Тези хора вегетират в покрайнините на града. Обединяват ги две неща – бедността и гневът. На голяма дъска в офиса на хуманитарната организация „Коалиция за бездомните“ са изписани безчет послания, адресирани до сегашния кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, който неотдавна заяви, че приютите за бездомни били станали „по-приятни от когато и да било“.

„Политиката на Блумбърг за ограничаване на бездомността е катастрофална“, критикува Патрик Маркий от „Коалиция за бездомните“. „През неговия 12-годишен мандат се стигна до един печален рекорд – никога преди не е имало толкова много бездомни хора“, казва Маркий. И наистина: през последните 12 години броят на бездомниците в Ню Йорк е нараснал с 65%. Повече от 51 000 души търсят ежедневно място за пренощуване в социалните институции. Над 21 000 от тези хора са деца. „Факт е, че тъкмо семействата и децата съставляват една значителна част от бездомните хора в Ню Йорк“, посочва Маркий.

Проблемите на Ню Йорк са типични и за ред други метрополии: растяща несправедливост, ужасяващо високи наеми и малцина богаташи, които държат в свои ръце икономиката. А от другата страна – армия от бедни, които се опитват да оцеляват.

Едно голямо „но“

„Вън от съмнение е, че днес Ню Йорк е значително по-добро място за живеене, отколкото преди 10, 20 или 30 години“, казва репортерът на „Ню Йорк Таймс“ Сам Робъртс и добавя: „В края на 1970-те градът беше на ръба на фалита. Престъпността избуяваше, навсякъде имаше гета и запуснати сгради“.

В тези години средното съсловие бяга в предградията, а градът търси своето бъдеще в неолиберализма: по-малко пари за социални разходи, повече финансови стимули за големите фирми.

През 2002 година властта поема Майкъл Блумбърг. Самият той е едър предприемач. Критиците му го смятат за автократичен владетел. И все пак: по време на неговото управление Ню Йорк става по-сигурен, по-чист, по-заможен. Престъпността спада на рекордно ниско ниво. Разраства се градската мрежа от велосипедни алеи, паркове и зелени площи. Жителите на града, които наброяват вече близо 8,3 милиона, живеят по-дълго и по-здравословно, отколкото преди десетина години.

Въпреки това има и едно голямо „но“. „Далеч не всеки може да си позволи да живее в Ню Йорк“, казва журналистът Сам Робъртс. Според официалните градски статистики, близо 46% от нюйоркчани живеят на границата на бедността. Факт, който очевидно не интересува Блумбърг, смята репортерът.

Семейство с две деца, което разполага годишно с по-малко от 23 000 долара бруто, е смятано за бедно. В същото време месечният наем за едно малко тристайно жилище в някой от по-хубавите квартали на града струва около 2 000 долара. И още нещо: докато другаде в Америка домакинство с месечен доход от около 100 000 долара се числи към заможната класа, в Ню Йорк тези пари стигат само за място в средната класа – поради простата причина, че разходите за живот са неимоверно високи.

Град на богаташите или град за всички?

По време на 12-годишния мандат на републиканеца Блумбърг Ню Йорк се превръща в един вид луксозен продукт – привлекателен предимно за милиардери. Никъде другаде не живеят толкова много богаташи, а голяма част от тях са лични приятели на Блумбърг. По негова инициатива старите ограничения за строежи бяха отменени и оттогава насам в града се развива активна строителна дейност – почти няма кътче, където да не се издигат строителни скелета. Вярно, че междувременно бяха построени над 200 000 нови жилища, но съвсем малко от тях са по джоба на обикновените граждани. „Почти всички нови строежи са в сегмента на луксозните имоти“, пояснява репортерът Сам Робъртс.

Как Ню Йорк да си остане модерен и пулсиращ град, но без да изолира по-бедните? Този въпрос играе централна роля в кметските избори. Демократът Бил де Блазио, който има добри шансове за успех, казва: „Без драстична промяна в управлението, без нова икономическа политика, която да се бори срещу неравенствата и да вдигне на крака средната ни класа, Ню Йорк ще се превърне в град на богаташите“, казва 52-годишният кандидат-кмет. Той планира да вдигне местния данък за богатите, да премахне данъчните бонуси за големите фирми и да въведе облекчения за дребния бизнес.

Неговият противник от партията на републиканците Джоузеф Лота има съвсем други цели: той иска да намали данъците за фирмите и собствениците на недвижими имоти и смята да стимулира строителството на по-евтини жилища чрез отпускането на субсидии за строителните фирми. Казано накратко: Де Блазио иска нюйоркчани да са добре, за да се развива и градът добре, докато Лота смята, че Ню Йорк трябва да просперира, за да могат и жителите му да усетят нещо от това развитие. Един разделен на две град е изправен пред избор, който може да се окаже решаващ за бъдещето му.