Тоталното ми влюбване в Тейлър Суифт
Тейлър Суифт, която навършва 26 години, е от онези изпълнители, които хората обичат да мразят. Не заради музиката й, а по принцип. Хората обичат да поставят етикети на другите, особено когато тези други са известни в публичното пространство, социални мрежи или поп културата.
Тейлър Суифт е точно такъв човек. Тя си плаче да бъде изхейтена, не само заради изключителната си активност в социалните мрежи, а заради музиката феновете си.
Повечето хора, които не харесват Тейлър Суифт нямат никаква идея за музиката й, а се отнасят към нея като към роман, който не са прочели, но знаейки сюжета, вече имат мнение по въпроса.
От типичното „girl next door“ и „American sweetheart“ до „13-годишните я харесват“ – чувала съм всичко.
Тейлър Суифт отдавна не е любимката само на тийнеджъри. Нейното рязко порастване започва през 2012 година, когато пуска албума си „Red“. Това е и първият път, в който тя си позволява да се отдели от кънтрито, което съпътства кариерата й до момента. Това е и първият път, в който решава да е порасналото момиче, което пише и пее за по-големите хора. „Red“ звучи като албум на зрял човек, който използва по-богат език и повече метафори.
Ако любовта те е намерила някъде между 2012-а и днешния ден то със сигурност музиката на Тейлър Суифт ти говори винаги верните неща.
Хората обичат да я зачекват и на тази тема – че пее за мъжете, минали през живота й. Това, разбира се, са спекулации, тъй като никой не знае дали това е абсолютната истина, или е просто маркетинг стратегия. Ед Шийрън също пее за жените в живота си. Всеки изпълнител пее за нещата от живота и онова, което му се случва. Така работи този бизнес. Get real or go home – нямаш много опции.
„Red“ е албумът, който ме сблъска челно с творчеството на Тейлър. Оттогава съм на принципа, че „I want to listen Taylor Swift alone“, както казва героинята на Зоуи Дешанел в един епизод на “New Girl“. С годините се научих да не се срамувам от нещата, които харесвам. Още нещо, за което трябва да благодаря на госпожица Суифт.
През миналата година тя е сред музикантите, променили индустрията. Дали това се дължи на музиката й, или умелия маркетинг, е въпрос на гледна точка. Албумът „1989“ става най-продаваният албум на годината на физически носител – нещо, което мнозина смятаха за отмряло. Тейлър минава към поп музиката, чупи рекорди и надскача себе си. Все още е сред малкото изпълнители, които го правят.
Пътят на Тейлър Суифт към музиката започва много отдавна.
Певицата е закърмена с кънтри, типично по американски. Родена в Уайоми в Пенсилвания, но отгледана в Нашвил в Тексас, Тейлър се влюбва във звученето на Патси Клайн и Доли Партън. Още тогава е убедена, че иска да се занимава с музика. Тейлър се учи да свири на китара на 10 години, а няколко месеца по-късно, вече може да изпълнява и първото си парче – песента “Cowboy Take Me Away” на Dixie Chicks. Още тогава певицата разбира, че кънтрито е нейната музика. Използва Шаная Туейн за вдъхновение и на 17 години издава първия си албум – “Taylor Swift”. След това на всеки 2 години, Тейлър вади нова тава, а стилът й преминава от силно кънтри към кънтри с поп елементи до тотален поп, което й печели още по-голяма популярност.
Скоро след като кариерата й тръгва нагоре, Тейлър осъзнава, че може да използва провалените си връзки, за да пише песни. Много от злите езици на Запад твърдят, че Тейлър Суифт нарочно проваля връзките си, за да има вдъхновение за песни. Певицата не разказва нищо за личния си живот – тя пее за него.
След като изживява „феминисткия“ си период, Суифт отново е във варианта, в който повечето хора я виждат – с мъж до себе си, на турне и изживяваща звездните си моменти. Разбира се, сега тя е по-голяма и това си личи във всичко, което прави.
Дали ще спра да я харесвам? Не. Дали ме е срам от този факт? В никакъв случай. А вас поздравявам с любимото ми парче от „Red“.
