Острите бодли на Коледа
Вероятно е много хора да ме обвинят в мръсен, долен песимизъм, но винаги съм смятала, че хората, които се гмуркат във вълната на позитивната мисъл, имат чувствителност към света колкото лятна хипарска пета.
Докато през есента сме пощадени от пресата на задължителната веселост, то напролет ни се повтаря как трябва да се събудим за нов живот, подобно природата, а през лятото сме задължени да сме щастливи, защото термометърът удря 38 градуса и имаме възможността да си топнем краката в морето на Приморско.
Но всички ще се съгласите, че най-страшно е по Коледа. Всевъзможни компании крадат образа на белобрадия старец, за да ни го наврат в лицето, неумело обвързвайки го с продукта или услугата, които продават. Посланията за весели празници, семеен уют, богати трапези и много, ама много весела Нова година се забиват в съзнанието ни като шрапнели. Топлото какао по коледни чорапи у дома пред телевизора се превръща в блато на щастието, в което трябва да се валяме като хипопотами. Семейните обеди трябва да са тържество на духа. А по време на всяко излизане навън трябва да се смеем със зачервени от щипещия сняг бузи като в реклама на щатски недвижими имоти. Забелязвате ли повторението на една дума? Ако не, ще ви я кажа още един път – трябва.
Това обаче просто не е вярно. В края на декември все така има хора, които са нещастни – защото им предстои раздяла, защото наскоро са преживели такава, защото имат болен приятел, или изгубена котка, или работата им не е така престижна, както им се иска, или партньорът им не е така надежден, както са си представяли, или просто така. Не са весели, не са щастливи. И това е абсолютно ок.
Периодът на коледни празници е едно от най-големите изпитания за разсъждаващия човек. Краят на годината идва с тихи, настоятелни напомняния, че и тази година не направихме това…и тази година не се случи онова…време на равносметки, съжаления, самокритика и потъване в екзистенциални плаващи пясъци. Вместо да получим разбиране от света за сложната психологическа ситуация, в която се намираме, ние се сблъскваме с неговата зловеща, непризнаваща и недопускаща страданието веселост. Веселост без причина, ей така, защото идва Коледа.
Ще ви кажа само едно – веселост без причина има единствено при хипоманията и при употребата на определени наркотици. Другото е поза, маска или насилствено изкривяване на психическата ни реалност, която трябва да се впише в контекста на „Весела-та Коледа“.
Но знаете ли? Тази година ще ви предложа нещо различно. Ако искате да прекарате Коледа сами вкъщи, играейки Counter Strike и тъпчейки се със сладолед, това е ок. Ако не изпитвате еуфорични пориви при вида на украсените магазини за фъстъци, това е нормално. Ако гърлото ви се свива от тревога, а не от радост при мисълта за предстоящите роднински сбирки, това не е осъдително.
Горчивите дарове на живота не спят по Коледа. И ако им сложим червени панделки и ги мушнем под елхата, те няма да изчезнат. Та дишайте спокойно. Липсата на коледен дух не е престъпление и за нея не следва наказание. Просто имайте спокойна Коледа.
