Абсурдът „българско риалити“
Онзи ден един приятел ме попита защо, по дяволите, продължавам да чакам с трепет и вълнение деветия сезон на американското риалити The Voice, което на български хич не ставало, докато тука си тече един приличен X Factor.
Фактът, че някой определя новия сезон на X Factor или което и да било реалити по родната телевизия, за „прилично“ и дори „вълнуващо“, е леко притеснителeн.
Първо, в България, подобно на новия клип на Гери-Никол, всички риалити предавания са като пошла имитация на нещо чужбинско. Независимо дали медията у нас е купила, тоест платила е за правата на предаването, за да ползва неговата марка и библия, или е направила някаква видоизменена модификация тип „за мене си го правя“. Все не се получава.
Затова предпочитам американския The Voice. Девет сезона той не ми доскучава и грам, а напротив. Талантът и цедката за стигането до някакъв лайф концерт се увеличават. Вероятността да видиш някой, който грачи, но има „вдъхновяваща история“ и затова на някой друг му дожалява за него и го оставя, а хората цъкат есемеси, е минимална. Не, такава вероятност няма. Дори и да не грачиш, пак си аут, защото има други, които са много по-добри от тебе. Така е устроен животът. Свиквай.
Американският The Voice е риалити телевизията в нещо като перфектната й форма. От участниците, през водещия до треньорите, част от които се сменят на всеки сезон, всичко е изпипано до последния детайл и всеки знае защо е там. И ти знаеш, което е по-важното, иначе как, по дяволите, се очаква да следиш сюжета. Това е различното в оная западнярската американска телевизия – сюжет има. Нищо не е безмислено. От момичето, което върти обръчи, през певеца, който свири на банджо – всяко нещо има смисъл и причина да е точно там и да задържи вниманието ти за два часа.
Времето на зрителя е ценно, а той адски взискателен. Западняците може би са първите, които го усетиха, защото всяка точка рейтинг при тях е важна. Ние тук си имаме „ще бъде детска планета“ и сме щастливи от този факт. Гледаме жадно телевизора, когато излъчват нещо, което уж е модерно, но просто е по-лъскава версия на „Златния Орфей“.
И събитията ни са същите. Руските вариетета пасти да ядат.
The Voice e един от най-успешните музикални риалити формати до момента и една награда „Еми“, която краси офиса на продуцентите, говори достатъчно за това. Ако и към това сте скептични, то пуснете си девети сезон. Вярвайте ми, вероятността да се върнете към родния X Factor след това или поне да го гледате със същите очи, е толкова малка, колкото Гери-Никол да направи песен, която реално става за слушане.
Реалити формата у нас, купен от чужда продукция, е като фалшивата „Била“ в Банско и като такси „ОК Суперлукс“. Хем изглежда и звучи като нея, но влезеш ли вътре, осъзнаваш колко жестоко си се объркал.
Както казах, хората стават все по-взискателни към нещата, които гледат. А странното е, че критериите им за правене на риалити всъщност се занижават правопропорционално с изискванията. Ти искаш да гледаш шоу, те ти предлагат тоя боклук по националната телевизия, смятайки, че и този път ще им мине номерът.
Радвам се, че съществува магията на интернет.
Благодарение на него можеш да видиш как нещата трябва да бъдат направени. Разбира се, че американската риалити телевизия понякога бърка и прави гафове. Нещата понякога изглеждат прекалено нагласени, прекалено излъскани, на моменти доста фалшиви. Да, и там се случва. Но родната имитация е толкова жалка, че дори тези моменти им се получават като наистина лошо заснет епизод на „Съдби на кръстопът“.
Е, поне имат талант в една област – в развалянето на нещо, което се е доказало. Tе нали го „адаптират“, за да стане „пó за нас си“. Не знам кои сте вие, но съм сигурна, че аз не съм като вас.
Когато избереш да гледаш шоу за таланти, винаги ще предпочетеш онова, в което хората пеят или най-малкото въртят обръчи със стил, а не онова, в което Миро се кълчи като психично болен. Ще ме прощавате за израза. Или, не дай си Боже, някаква жена с гигантски цици да ти обяснява какво да подобриш в стила си.
