След смъртта на Абауд
Чувството на успокоение, че 28-годишният джихадист вече не е на свобода, беше смесено с гняв, че това не се е случило по-рано, преди атентата от 13 ноември, които отнеха живота на 129 души, а 350 бяха ранени. Именно Абауд е човекът, който стои зад организацията на организираните терористични атаки.
Способността му да се движи необезпокоявано между Европа и Сирия го превърна във въплъщение на най-голямата слабост и страх на Европа – показа, че граничния контрол в рамките на Шенген вече не е нищо друго освен хартиена стена срещу нарастващите терористични заплахи.
След смъртта на Абауд за службите остава само да опитат да възстановят стъпките му, за да открият къде са сбъркали и какъв урок трябва да научат от случилото се.
Абауд изчезва от дома си в Брюксел в края на 2013 – началото на 2014 година, дълго след като се е отдалечил от своето белгийско-мароканско семейство. Абауд учи в добро католическо училище през 1999 година, когато е бил на 12. Отпада след година и заживява по улиците на Моленбеек, където е привлечен все по-силно от престъпността.
По това време среща друг младеж от квартала – Салах Абдеслам – един от участниците в терористичния акт в Париж, който все още е в неизвестност. Двамата лежат заедно в затвора през 2011 година след обир. Не е ясно дали Абауд се радикализира в затвора или преди това.
Когато заминава за Сирия, минава през Германия. Там е разпитан на 20 януари 2014, преди да се качи на полет за Истанбул. Досието му за дребни престъпления и подозренията за радикализиране, карат белгийските власти да го поставят в списъка за наблюдение. Не е имало обаче поводи да бъде задържан или да му бъде забранено да напуска страната.
След като пристига в Сирия, Абауд се издига бързо в йерархията на ИДИЛ и става ръководител на подразеление, посветено на изпращане на европейски джихадисти обратно в страните им, за да проведат терористични атаки.
Подписва се като Абу Умар ал-Балджики (Умар от Белгия). Сред неговите подчинени е Мехди Немуш – мъжът, който уби посетители в Еврейския музей в Брюксел през май 2014 година.
Предполага се, че Абауд се е върнал в Европа в края на 2014 година, заедно с още двама джихадисти, с които в Белгия са планирали атаките в Париж. Не е ясно как са се предвижвали.
Има две основни теории как Абауд се е върнал в Европа. Според едната е използвал фалшив паспорт а според другата – използвал е паспорт на жив член на ИДИЛ от Европа. Доброволците, които се присъединяват към ИДИЛ, предават паспортите си при пристигането в Сирия, което дава на групировката богат избор от документи за чуждестранните им операции. Абауд може да е взел паспорт на някой, на когото прилича.
Абауд и двамата джихадисти са планирали да влязат на стадион Стад дьо Франс преоблечени като белгийски полицаи, но този план е пропаднал, а двамата му спътници са убити при престрелка с полицията във Вервие. Предполага се, че Абауд е дирижирал операцията от Атина. След престрелката във Вервие, клетката на ИДИЛ в Гърция е арестувана, но Абауд успява да се измъкне и да се върне обратно в Сирия, където дава напътствия на алжирския студент Сид Ахмед Глам, който арестуван заради атаката във Вилежуиф, при която беше убита инструкторка по танци.
През юли Белгия задочно осъжда Абауд на 20 години затвор за набирането на джихадисти в Европа, сред които и 13-годишния си брат Юнес, известен като най-младия боец на ИДИЛ. Предполага се, че Абауд е бил ментор и на Аюб ал-Казани – роденият в Мароко джихадист, нападнал скоростния влак Амстердам-Париж през август.
Абауд е отговарял за връщането на европейски джихадисти в родните им страни, за да провеждат атаки, но двама тунизийци имали последната дума за това кой да бъде изпратен обратно.
Явно обаче Абауд е изпратен в Европа, за да следи лично атаката в Париж. Пътуването му отново изглежда не оставя следи. Известно е само, че е използвал мобилния си телефон в Гърция през лятото. Там следите му се изпаряват, за да се появи отново затрупан под останките от жилището в парижкото предградие Сен Дени, оставяйки след себе си редица въпроси и страхове за това кой може да тръгне по стъпките му.
