Любовта трае три години
Един от най-известните френски автори Фредерик Бегбеде описва края на една любов с финес, плач, псувни и малко фойерверки… Но какво се случва в женската глава?
Фредерик Бегбеде казва: „Любовта е предварително изгубена битка.“* Той неслучайно смята, че тя трае точно три години и нито секунда повече. Неслучайно казва и че да се влюбиш в някого и той да се влюби в теб е най-страшното нещо на света. Защото щом това стане, то тогава, то това непременно ще свърши, при това бързо, тъжно и болезнено.
Винаги мислим така, нали? Когато любовта се случи ние трудно я разпознаваме. Но разпознаваем ли я накрая, трудно я припознаваме. Ако все пак и двете неща се случат, ние се впускаме в нея жадно и бързо, защото вярваме, че е тленна като нас и щом е започнала, то неизбежно й се вижда краят.
„Любовта е измамница.“, казва приятел. Тя е лоша, злобна непозната, която те залъгва, че този път ще е завинаги, че този път той ще те обича повече, отколкото ти него, че този път краят е много, много далеч. И всеки път ти й се връзваш, и всеки път на финала се оказваш “пристегната в неудобно бельо, сама на танците, докато другите са по двойки.“
Всеки търси онази пламенната любов. Любовта, която е почти невъзможна, любовта, за която всички знаят и искат, но не могат да осъществят. Любовта, която пламти и изгаря като на кино… Любовта, за която хората пеят песни и пишат стихове. Рано или късно обаче, тази любов неизменно попада под тежкото битие на ежедневието и се превръща в нещо като дневен ритуал – като ходенето до тоалетната или миенето на зъби. Но ти не пееш песни за времето, което прекарваш във WC-то, нали!? Нали!?
Бегбеде казва много просто: „Любовта приключва в момента, когато стане невъзможно да се върнеш назад. Именно така човек си дава сметка: изтекла е много вода, престанали сте да се разбирате взаимно. Скъсали сте, без дори да си дадете сметка за това.“ Хората казват, че жените са по-склонни да се влюбват, по-рязко късат и драматизират повече на финала. Не мога да се съглася. Една моя приятелка веднъж ми каза: “Знаеш ли как разбрах, че всичко е приключило? Събудих се една сутрин и просто знаех.“ Не, жените не викат и не си скубят косите. Те са тихи, подмолни и методични. Те обмислят и взимат много рационални решения. Да, те искат пламенна любов, но на каква цена? Не и за да гледат циврещото ти лице накрая, или да перат мръсните ти чорапи в бъдеще!
Дали любовта трае три години? Може би дори по-малко. Ако до година не си се отегчила да гледаш лицето му и това, че заспива в средата на филма, не те дразни до безкрай, значи може и да има бъдеще за вас. Запомни – любовта неизменно умира. Тя бива убита, унищожена, смачкана и захвърлена от ежедневието.
„Човек трябва да вземе решение: или да живее с един човек или да го желае. Не може да желае нещо, което има, това е противоестествено.“ Тя е като новата рокля, която си носила 10 пъти и вече ти се струва обикновена и скучна. Предвидима. Разбира се, има много фактори, които показват, че любовта може да продължи много над три години и дори тогава може да бъде разрушена само от едно малко нещо. Миналата година три мои семейни приятели се разделиха. Едните поделиха общия си апартамент, другите развалиха годежа си, а третите просто се пренесоха в различни градове… А аз вярвах, че любовта им ще продължи вечно…
Но както Бегбеде казва на финала: „Сбогом, очарователни моменти, трябва да се откажем от нежните имена, които сме си измисляли, да изгорим снимките от сватбеното пътешествие, да спираме радиото, ако пуснат песента, която сме си припявали заедно…“
Любовта няма срок, но има годност, изживей я докато можеш, и винаги оставяй ежедневието извън нея… То ще я смачка евентуално, но ти удължи сладката агония малко по-дълго. Аз така правя… И колкото и да се пазя, накрая винаги има разбити сърца. Неизбежно е.
