Училищната лавка или надежда всяка тука оставете
Човек и добре да живее, рано или късно детето му влиза в лавка. Не ОНАЗИ лав(F)ка на КОЙ, а в лавката на някой.
Някой, който е хванал директора за шлифера, спечелил е търг и е станал Царя на училищния монопол. Някой, който за децата е почти като Дядо Коледа и Вси Светии – много захар, много сол, много желатин, много Е-та, много консерванти и банан с две ябълки отпред.
Ако не сте влизали в училищна лавка, нищо не знаете за данък “вредни храни”.
В лавката няма пазарна икономика, лавката е лицето на монопола. Там е крушението на цялото ви дългогодишно възпитание, на канската борба, която сте водили с чипса, със солетите с кашкавал и миризма на мръсни чорапи.
Разбира се, можете да го играете еко-био талибан, да не дадете на детето си пари, да направите пълнозърнест сандвич с чушка, авокадо и салата от киноа, но, повярвайте ми, винаги ще се намери една хедонистично настроена и готова да помогне Дора, Лора, Ния или Мия, която щедро ще раздели джобните си пари с вашето добре възпитано дете, а сандвичът на добрата майка, заедно с всичките ви лекции за здравословно хранене ще полетят с бясна скорост и нито следа от гузна съвест към кошчето.
В лавката има и обяд, мислите си вие. За 3-4 лева на ден записвате детето за топла храна и потискате всякакви еретични мисли от типа как в едни 3,50 могат да се вместят първо, второ и трето, и печалбата за Царя на монопола. Но все пак вие вече сте спокойни – детето ви е нахранено и “само за лека закуска си взима нещо вредно”.
Всичко това спокойствие се изпарява мигновено, когато един прекрасен ден, случаен гражданин – родител, учител, ученик – събира смелост да ви каже, че по-добре да си спестите парите, защото детето ви не вкусва обяда.
Изправяте „виновника“ до стената, подлагате го на кръстосан разпит и разбирате няколко неща.
Първо: Обядът има вид на вече веднъж яден.
Второ: В таратора има повече чесън, отколкото краставици.
И трето: Едни „вредни, но много вкусни бисквити“, неустоимо намигат на децата от лавката.
Затова не си правете никакви илюзии – докато парите съществуват, обядът на вашето добре гледано и много възпирано дете ще е:
за предястие – Кубети Пица
за основно – Захарен памук в чаша
вместо вода – сокче Капи
за десерт – гърмяща дъвка.
Честито! Забравихме да ви кажем, че в лавката, аритметиката, която вие знаете, не важи. Там всичко струва точно толкова, колкото са стотинките в джоба на детето ви. Ако не му стигнат, дават бързи кредити.
Сега, ако е скъпо, с данък „вредни храни“, ще стане само още малко по-скъпо, но какво пък, децата бързо растат.
