Власт, чийто край е сниман с айфон

Докато се стягаме за избори, чудейки се защо няма предизборна кампания, а никой не знае, че ще има референдум, някак тихо подминахме една важна дата. През 2011-та година на 20 октомври, заслужено или не, но със сигурност унизително, беше убит либийският лидер Муамар Кадафи. Нас неговата смърт не ни интересува. Тя е повод да си поговорим за лидерството.

Обикновено хората следваме човек, който сам може да си решава проблемите.

Този човек обикновено не живее безпроблемен живот, а характерът му е такъв, че не търпи неудобства и така поддържа текучество на проблемите, а не липсата им.

Ако имаме свръхголям проблем като несправедлив ръководител на държавата, то нашият лидер е нужно, първо, да споделя ненавистта на хората към онзи горе, и второ – да изглежда, че е по-добър, справедлив и човечен водач от настоящия тиранин.

Тогава клетият народ му се връзваме, защото с държанието си, докато ни говори как сегашният режим е нетърпим, нашият лидер влага повече в това да ни обясни нещата, отколкото да изглежда добре пред нас.

Той не само изглежда добре, но и върши неща. Когато вършиш неща, няма нужда да казваш на другите „Айде да вършим неща“ – те сами се включват. Само да вметна, че статии от рода на „7 начина да бъдем лидери“ са глупости, ако нямаш лидерски талант. Такива статии са полезни само за да те шлифоват като лидер и за да поддържаш форма, ако чувстваш лидерството си паянтово. Обикновено лидерите не четат такива неща, за тях са загуба на време.

Така, страхотни лидери сме, а сега – да си направим държава.

От няколкостотин години е трудно човек да си направи нова държава. Веднъж годишно някой се опитва и единственото, което успява да постигне, е да изглежда безпределно наивен в новините. Но пък държави – бол, хубави държави, отгледани, коя от коя с по-лабилно население.

Първо, трябва ни общ враг.

Виждаме какво не харесва населението и то автоматично става най-омразното нещо на света. След това правим някакъв маймунджилък, за да станем известни – няма значение, общо взето и Биг Брадър върши работа.

Много е важно да се свържем с хора, които имат интерес от падането на врага ни. Те ще ни подкрепят по пътя. Трябва да имаме врагове – те ни правят значими. Ако не беше Шамара и R&B Records, Спенс никога нямаше да продаде толкова касетки и обратното. Лошо е, ако имаме конкуренция, защото конкуренцията се бори за вашето място.

Врагът ви има нужда от вас, защото за него важи същият механизъм, разбрахте ме. Когато имате конкуренция обаче, тя трябва да бъде сразена безпардонно и отведнъж, за да не се върне. Това не съм го измислил аз, така си е от време оно.

Междувременно в отношенията си с масите гледате положението да е:

„И от просяк по-беден, и от граф по-богат
аз вървя и раздавам надежда“

Чаушеску така е правил, Михаил Бакунин, Че, Хитлер, Волен се опитва да направи нещо такова в момента и в известна степен му се получава. За тъга и печал на държавата, получава му се в достатъчна степен. Но това не е странно или изненадващо.

Ето ни вече с власт.

Сега вече прилагаме реклама, маркетинг, реторика, популизъм и командировки насам-натам. Ако врагът ни, за наше нещастие, вземе, че се гътне, трябва веднага да си направим нов, както когато един магазин е успешен, собственикът веднага отваря друг, това са елементарни неща.

Властта най-лесно се задържа, като си мил с хората и всъщност направиш нещо за народа си. Тогава хората буквално няма да имат избор, освен да те преизберат, дори и да те мразят. Ако си лош управник.

От друга страна, ако ги съсипваш системно, има голям шанс да завършиш на земята уплашен и изненадан. Бъди добър с народа си, дори само заради възможността, когато те линчуват публично, да те снимат с айфон, че да изглеждаш по-добре.

Засега няма власт, чийто край да е сниман с айфон.

Текстът е публикуван в сайта Webcafe.bg.