Той посъветва тези, на които не има харесва Ларгот, да не минават оттам. Според него запазените архитектурни елементи от древността са едва около 20-30 см високи и никой си нямал ясна представа на какво точно са приличали откритите сгради. Според археолозите, работили на мястото, на места стените са запазени на близо метър.
Димитров отхвърли критиките на граждани за надстрояването на стени с модерни тухли, тъй като те не били специалисти и приличали на „китайски хунвейбини“. „Е, откъде да намериш римски тухли, така си строят римляните?!“, защити новото строителство Димитров.
„Това, което виждам, е съгласувано с всички български и международни правила. Планът е изграден от най-големия български архитект Васил Китов, сега се довършва от друг – арх. Фърков“.
Самият Димитров не е участвал в проекта, както и не може да има официална позиция по нито една реставрация в България в ролята си на директор на НИМ, тъй като институцията не се занимава с такива проекти. Процесът минава през одобрението на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), инспектората на Министерството на културата и подпис на зам.-министър на културата.
Експертите от НИНКН определят проекта като „неприемлив“ още през 2013-та година.