Както би казал един бивш национален селекционер: „2:0. Победа. Три точки”.
Чичо му пък би допълнил: „Ония двамата вкараха по един гол и НЕГошо вратарчето спаси доста”.
Ама срещу футболисти по лев и шейсет (алтернативна метрична система) не е кой знае колко трудно.
Има-няма по 50 зрители в двата централни сектора станаха свидетели на първата ни и единствена победа във вече отминалия цикъл европейски квалификации.
Ивайло Петев потвърди след мача, че да си треньор на страната си е най-голямото постижение в кариерата на един специалист, ама като че ли, му се искаше да добави „Само да не е с тези футболисти”.
Божидар Митрев отново бе най-адекватният сред националите ни, като каза, че за нас винаги е трудно. Поиска подкрепа, откъдето дойде. Той поне има това право – нито се е очернил с някаква постъпка, нито е размахвал пръсти на пресконференции, нито се е отказвал от националния, „поради слаба форма”.
Подкрепа ще имате, момчета. Със сигурност. Дано и да я заслужите.
Дори и да играхме срещу Азербайджан, дори и мачът да беше без значение, отново е имало десетки хиляди пред малкия екран, по една или друга причина.
Пропуснахме още един голям форум и вече гледаме към предстоящите квалификации за Мондиал 2018.
Там ще бъде интересно. В една група сме с Холандия, Франция, Швеция, Беларус и Люксембург.
На пръв (че и на втори) поглед – отново нямаме никакви шансове за класиране и пак ще се борим за четвъртото място.
Преди да си правим каквито и да било сметки и планове за следващите квалификации обаче, трябва да се решат два проблема.
БФС трябва да намери треньор (може и настоящия) и да му даде пълна свобода за целия цикъл, както и да не му се бърка в селекцията – нещата, които искаме преди всички квалификации.
Не е кой знае колко трудно, а и нямаме стотици добри играчи, че въпросният специалист да се затруднява с пращането на повиквателни.
Най-доброто, което феновете могат да направят в момента, е да забравят изминалите мачове, а шефовете – да си свършат работата. Дотогава – както досега – големи първенства по телевизията и страсти по родните стадиони и продължаваме напред (защото назад вече почти няма).