Кой помни „Здрач“?

Една сутрин в началото на 2000 година домакинята и майка на три деца Стефани Майер се събужда от ярък и ясен сън – тя сънува Едуард Кълън – 104-годишен вампир, който се влюбва в невзрачното обикновено момиче на име Бела, която наскоро е пристигнала в мрачния град, където той живее със семейството си. Бела е човек, който Едуард повече от всичко иска да ухапе, но не го прави, а напротив – жени се за нея.

Сънят е толкова ярък, че Майер зарязва всичко и го записва. И това е само началото.

От този сън по-късно се раждат четири книги за любовната история на Бела и Едуард, а хиляди тийнейджъри и жени по света полудяват по книгите, впоследствие превърнати във филми. Майер, от майка и домакиня, се превръща в най-продавания автор в Америка за 2008-а и 2009 година.

Тази година сагата „Здрач“ навършва 10 години от първото си издаване и по този повод само преди ден Стефани Майер обяви, че пуска на пазара нова книга от вселената на „Здрач“. Книгата носи името “Life and Death: Twilight Reimagined”, като разказва почти същата история, но този път с обърнати полове – Бела е момче, а Едуард – момиче.

Новината беше съобщена във вторник сутринта, когато Стефани Майер гостува в американското сутрешно шоу Good Morning America, където беше представен и самият роман. Всичко това се случва по повод годишнината на четирилогията. Само преди няколко месеца Майер съобщи, че подготвя нещо интересно и специално, за да отбележи 10-те години от издаването на „Здрач“ и много хора се надяваха това всъщност да е довършването на петия й роман от сагата – „Midnight Sun“, който разказва историята на Бела и Едуард, но от гледната точка на вампира. „Съжалявам, но това няма да се случи“, беше казала писателката преди време и това важи и до днес.

Част от „Midnight Sun“ е публикуван в блога на Майер и очевидно повече от това няма как да се очаква. За разлика от нея, Е.Л. Джеймс, чийто успешен роман „Петдесет нюанса сиво“ е вдъхновен именно от „Здрач“, постъпи по-находчиво и пусна книгата си „Грей“, която общо взето повтаря първата част на еротичната й трилогия, но от гледната точна на мистър Грей. Успешен маркетинг, но не и толкова писателски ход, след който Джеймс беше оплюта от медиите и част от феновете, че просто е преиздала стария си роман, като е вмъкнала в него плоски и скучни коментари от господин Грей, който звучи по-скоро като съвременна американска батка, отколкото като сексапилен мултимилионер със страст към BDSM секса. Както по-късно Vogue.com написаха: „Проверихме какво има в главата на господин Грей и там е абсолютно празно“.

Преди да напише „Здрач“, самата Стефани Майер признава, че никога не е писала и не е вярвала, че може да стане писател. Но след раждането на първия й син тази идея се появява за кратко, но тя така и не я осъществява. Някои хора и критици твърдят, че именно липсата на опит и богат език говорят толкова лошо за книгите на Майер. Това обаче не спира четирилогията през 2011-а, година след като излиза и последната част – „Зазоряване“, романите са продали общо 120 милиона копия в цял свят и са преведени на 38 езика.

Преди да стане писател, Стефани Майер всъщност работи за кратко като рецепционист, тъй като се жени за съпруга си на 21 години, като двамата се познават от 4-годишни. „В началото мислех да уча право, защото да, обичах литературата, но не съм вярвала сериозно, че мога да бъда писател. Когато родих синовете си и се омъжих обаче, установих, че искам да бъда домакиня и майка.“ И Стефани Майер е точно такава дълги години. В момента обаче е милионер, който може да си позволи да не работи и една минута повече в живота си. Въпреки това след финала на сага „Здрач“ и излизането на четири книги, тя пише още еди кратък роман за вселената на измислените от нея вампири – „Краткият втори живот на Бри Танър“ и един голям роман – „Скитница“. Вторият, макар намиран от много за пъти по-добър и изпипан от „Здрач“, така и не получава нужното внимание.

През 2007-а, когато истерията по романите е нараснала, точно е излязла третата книга, една филмова компания купува правата за романите на Майер с идеята да филмира само първата книга и ако продукцията пожъне някакъв успех, то да направи и останалите. Едва ли някой е очаквал истерията, която последва. Особено Робърт Патинсън и Кристен Стюарт, които изиграха главните роли. И двамата, за разлика от повечето актьори станали участници в нещо толкова популярно, успяха някак успешно да се измъкнат от амплоата на Бела и Едуард. Въпреки истерията, въпреки връзката си, въпреки феновете.

Последният роман от четирилогията излиза на пазара малко преди премиерата на първия филм и голямата истерия започва.

Стефани Майер не крие, че не е опитен писател и след съня си, решавайки да напише историята на любимия й вампир и неговото момиче, черпи вдъхновение от любимите си романи. Самата тя казва, че „Здрач“ е вдъхновен от „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. Това важи и за останалите части на сагата – „Новолуние“ е инспирирана от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир, третата част „Затъмнение“ – от „Брулени хълмове“ на Емили Бронте, а последната – „Зазоряване“ от „Сън в лятна нощ“. Майер не крие, че за вдъхновение са й послужили и книгите на Орсън Скот Кар и „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“.

Много писатели обвиняват домакинята в плоско писане, плитки сюжети и глупави персонажи, като най-чест обект на критиката им е самата Бела, която всички намират за досадна и клиширана „дама в беда, която е прекалено фокусирана върху любовния си живот“. Но никой не може да отрече влиянието на Майер и нейния „Здрач“ като поп-културен феномен. Историята на Майер променя рязко фентъзи жанра с вампири и превръща кръвопийците от страшни, макар и сексапилни създания, в романтични бледи и тихи момчета и момичета.

Само за 10 години от издаването си досега, „Здрач“ е покорил много фенове и върна много хора в книжарниците. Сагата е повлияла за издаването на много и най-различни поджанрови истории и издания, както и адаптации, на историята. До колко те са стойностни всеки може да прецени сам за себе си.

През 2008-а Стефани Майер влиза в класацията на Time за „най-влиятелни хора на планетата“ и все още е някъде там, 10 години по-късно. За нейно съжаление тя не може да се мери с други автори от този жанр или с автори създали подобен тип феномени, каквато например е Дж. К. Роулинг, чийто романи, дори и различни от „Хари Потър“, са все така оценявани високо и жънат успехи.

И все пак, 10 години по-късно „Здрач“ все така вълнува много хора и набира все повече почитатели.