Не разбрах, но да обясня
„В социалните мрежи всички разбират от тенис, енергетика и външна политика“. Този факт е безспорен. И не трябва да е изненада.
Ако преди 15 години пак си имахме мнение по всички въпроси, но най-много да го споделим на хората около нас, то в днешно време със социалните мрежи това мнение достига до все повече и повече хора. Което гарантира повече внимание, а с вниманието идва и желанието. Така триото футбол, жени, политика днес е допълнено от поне още 100 въпроса, заслужаващи коментар – от новите масички в ИКЕА до бежанската криза, войната в Сирия, руските самолети, Евровизия, Ислямска държава и т.н.
И ако в свободното изразяване на мнение няма нищо лошо, то напоследък се наблюдава феномена „коментар по заглавие“.
Бързайки да дадат мнението си по всички текущи въпроси все по-често една нарастваща група потребители дори не си правят труда да прочетат, камо ли да разберат казуса, който са се заели да обяснят на неинформираните. Това в допълнение на разваления медиен телефон, който също често се среща напоследък, не само ражда неновини, но и некоментари на неновините, контраненовини, контранекоментари и настава такава какафония, че може и никой да не разбере за реалната информация.
Dislike
Късно снощи Facebook обяви, че обмисля да въведе dislike бутон, който всички разбраха като обратното на like-а и доста преведоха като не харесвам. Всъщност такъв бутон няма да има на снимката на новата чанта на вашата вече почти бивша най-добра приятелка, тъй че едва ли ще можете да я подразните като ѝ покажете демонстративно във Facebook, че има лош вкус за чанти (и мъже то се подразбира). Бутонът ще замени like, когато става въпрос за съобщения за починал близък или трагедия, с цел изразяване на съчувствие, което е трудно сега. Но ако прочетете повечето от коментарите, базирани само на заглавията „Facebook въвежда бутон не харесвам“, едва ли ще разберете за какво става въпрос.
„Времето, прекарано в пътуване от и до работа, ще се счита за част от работното време.“ Това решение на Европейския съд от миналата седмица също събуди оживени дискусии. От радостни възгласи „Ще ми плащат пътя в 111“ до възмутено сочене с пръст „Тези какви са комунисти“. Е, разбира се, че е доста по-трудно да прочетеш текста на новината и да разбереш за коя точно конкретна ситуация се отнася това решение. Защото за возенето сутрин в метрото и времето, прекарано в задръствания, на път за офиса, това не се отнася.
Ако обаче утре вашият работодател реши да „отвори офиси“ в Благоевград (на час път с кола от София), Атина (на час и половина със самолет) и Пловдив (докъдето има удобни влакове, да подкрепим и БДЖ), но реши да си спести самите офиси, а ви изпраща редовно за срещи с клиенти, то пътуването с автомобил, влак, самолет, автобус, кораб се брои за част от работното ви време. Е не е едно и също.
Самолетите не летят по права линия
Мога да се опитам да обясня и хипотетичната ситуация с руските самолети, но тъй като въпреки подробното изчитане на няколко материала по темата не успях да разбера какъв точно е казусът, споделен от премиера и колко е хипотетичен, затова ще пропусна да коментирам тази тема.
Само ще вметна, че самолетите (включително гражданските) не летят по права линия, колкото и на мнозина да им се иска. Ако не вярвате, погледнете трасето, по което летят гражданските полети над Атлантика например. За избор на маршрут влияят редица фактори, а и има специални организации, които управляват трафика.
И те не са във Facebook.
Всички се оплакват от медийните заглавия с „ШОК!“ и „Ужас!“, но при коментирането на тема, за която нищо не знаем, става въпрос е абсолютно същото.
Тъй като вчера пропуснах и VIP Brother, и Фермата, и мачовете от Шампионската лига, днес се опитвам да се ориентирам в поредицата коментари за тях започващи с „Нямам телевизор, но…“. Признавам си, че никога не съм намирал VIP Brother за интересен, но възмутените коментари за него в социалните мрежи искрено ме забавляват. Те са моето риалити. Тъй, че народе, коментирай смело, но преди това чети поне 3 различни източника на една новина, а не само 1 заглавие по темата. Луна президент!
