Защо мразя новото лого на Google
На 42-ра улица в Махнатън, на стена от каменна мозайка, обграден от цветя и лози, стои тайнствен и провокативен цитат на Юнг: „Природата не трябва да спечели играта, но не може и да загуби“. Така се чувствам и аз що се отнася до историята и модерността, представени в serif и sand-serif шрифтовете: елегантни, органични извивки срещу пестеливост и „изчистени линии“.
Когато един бранд иска да се освежи, винаги започваме да слушаме за „изчистени линии“ сякаш няколко прекрасни old-fashion букви ни запращат обратно в Тъмните векове. Новото лого на Google, което беше представено тази седмица, е последната жертва на тази тенденция. Шрифтът на старото лого, напомнящо за литература, вестници, книгопечатане, имаше дъх на история. От буквите лъхаше дискретна авторитетност: хубавото, жизнено G, величавите, привлекателно О-та, навяващото тракане на пишеща машина G, елегантното L, замисленото Е.
Новото лого запази цветовете на дъгата, но свали чаровни завъртулки: сега извиква асоциация за детски магнитчета за хладилник, пържените картофки на McDonald’s и Comic Sans. Google си взе нещо, на което се доверявахме и го замени с нещо „изчистено“. Сега имаме блудкаво G, подобни на очи на бухал О-та, G, взето назаем от класна стая, бездушно L и дементясало G. Не искам никога повече да се сещам за това „е“. Но какъв избор имам? Google – благородният повелител, Big Brother, наречете го както искате – е в центъра на нашите съвременни животи. Сега той символично срина доверието ни, което беше спечелил поради правилните причини.
Когато Google се появи за първи път, в късния период на 90-те, той се отличаваше с комбинация от интелигентност и приветливост. Повечето други търсачки бяха по-разхвърляни от кофа за боклук във визуален план и по-неефективни от развалена прахосмукачка във функционален. AOL, с шантавия си mailbox и тромава структура очевидно не беше достоен конкурент. Други— като Yahoo!, HotBot, Netscape, Ask Jeeves, т.н.— изглеждаха с добри намерения, но бяха по-трудни за ползване. Дизайнът на Google, в сравнение с тях, беше откровение. Имаше истинска увереност. Белият блясък на чистия екран, ярко оцветените ретро букви, името – всичко беше много обещаващо и неговата брилянтност говореше сама за себе си. Логото беше ключов компонент на този имидж. Дизайнът, подобно на самия сайт, не гледаше отвисоко на потребителите си, нито манипулираше – той казваше „Спокойно, ние сме разумни гении, най-добрата възможна комбинация от човек и машина. Позволи ни да намерим от какво имате нужда.
Google беше истинско чудо. Резултатите от търсенето бяха бързи, точни и добре приоритизирани. Интернет се превърна от главозамайваща галактика от хаотични данни в огромна, уютна и добре подредена библиотека. Бяхме толкова щастливи да живеем в неговия свят. Имахме нужда от лидер, който да ни ръководи в бъдещето и Google беше този лидер. Беше мостът на Бруклин – добре дошъл триумф от креативност и инженерство.
Сега Google е толкова умен и силен, през толкова много платформи – Androids, преводачески услуги, Chrome, Maps, Earth, автономни автомобили и изобщо нашият колективен мозък, че доверието ни, нашата връзка с първоначалната еуфория, онази признателност и вълнение, би следвало да бъдат много лесни за поддържане. Уви, не се случва точно така. Когато видя новото G на Google на toolbar-а на компютъра си, се отнасям към него с леко недоверие, сякаш администрацията на бившия президент Буш нарича нещо „свобода“. Бррр.
Google, в съобщението, което пусна относно новото си лого, описа промяната като част от „новата идентичност с новото ни семейство“. Това ново лого можело да се използва дори на най-малките екрани. Но толкова ли неудобни бяха старите букви? На нас, потребителите, наистина не ни пука за мега сделката, която Google направиха с гиганта Alphabet, от който сега са част.
Обичахме си старото лого и обичахме Google такъв, какъвто беше. И каквото и да имат предвид, каквито и да са намеренията им, от Google биха искали да запазят нашата любов. Та в името на любовта, Google, дай си ни обратно стария шрифт. Върни се към красивите, стари букви и ще бъдем толкова доволни, че ще оставим умните ти автомобили да се движат около нас.
Източник: Тhe New Yorker
