Среднощно авиопрепускане из България
За някои летенето е досадно задължение, за други тръпка, за трети мечта. За мен лично по малко и от трите… Но има и „луди“, които летят заради самото летене. Такъв е нашият приятел Стоян Гоцев. Вижте едно среднощно авиопрепускане по летищата на България, придружено с галерия от новия терминал на Летище Варна.
И така… Един ваучер за „безплатен“ (от най-безплатните при това) полет до Виена се оказа, че може да бъде оползотворен другояче и да стане безплатен на около 40%.
Ето го и графика на полетите:
Двамата луди направихме 4 излитания и кацания буквално за една нощ. Изпратихме залеза на летище София и се втурнахме по самолетите и по летищата, за да успеем 11 часа по-късно да се върнем и на същия терминал на летище София да посрещнем новия изгрев.
Незабравимо преживяване безспорно! Чекирахме се онлайн и разбира се провокирани от мързел ние най-гордо НЕ разпечатахме бордните си карти.
Разбира се, ако летяхме със силно уважаваните от мен лоу-костове това щеше да ни струва поне още веднъж стойността на билета, но при България Ер този проблем го няма.
Резервацията ни трябваше да бъде:
Отиване: София – Варна (transfer)- Бургас
Връщане: Бургас – Варна (stopover) – София, но девойките от играта „Как мислите?“ нещо се омотаха (и е разбираемо) и резервацията ни изглеждаше така:
Отиване: София – Варна
Връщане: Варна – Бургас (transfer) – Варна (stopover) – София
Това създаде голямо чудене и недоумяване на служителите на чек-ина на летище София, когато видяха резервацията ни. И подавайки си личната карта на въпроса им „За къде летите?“, ами… наистина не знаех как да отговоря. Резервацията ни е до Варна, всъщност май-май летим до Бургас, но в крайна сметка си летим до София… Това беше едно летене без дестинация. От София до София.
Е, кацнахме във Варна. Направихме сефтето на новия терминал. Аз лично останах с много добри впечатления и малко забележки. Искало е още малко, за да бъде това, което трябва, но дизайна отвътре е страхотен и си личи, че е направен функционално особено по отношение Шенген и Не-Шенген. Дори много хитро е направен в това отношение.
Най-тъпата издънка на терминала бяха номерата на багажните ленти. Четирите ленти носиха следните номера: 1, 2, 3, 3, силно се надявам да са имали някаква идея, но още по-силно се съмнявам това да е така.
Иначе магазините работиха цяла нощ. Какъв „айляк“ им е на тези, които работят там нощна смяна. Хората на скенера се бяха прибрали в стаичката си, а ние от далеч им помахахме. Станаха веднага, доста бързо влязоха в работна кондиция, но останаха страшно учудени.
Друго интересно нещо. Хората не ни очакваха. Учудиха се, че има пътници за Бургас и в крайна сметка, чек-ин процедурата ни се извърши на гише „Информация“. Информирахме ги, че летим за Бургас и половин час по-късно ни откриха в един от магазините между „Пристигащи“ и „Заминаващи“ и ни повикаха. Служителят държеше в ръката си 4 бордни карти (и за следващия полет) и ни ги връчи.
Първият полет беше с LZ-SOF, а вторият с LZ-FBC. Нищо лично, но на Wizz air самолетите отвътре са къде-къде по-добре спрямо „Чарлито“. Салона беше доста износен. Стюардесите не ни харесаха особено много, което също е разбираемо, макар, че можеше и малко по-любезни да бъдат.
В Сарафово дремнахме за 2-3 часа. И час преди полета се събудихме. Ударихме една сутрешна физзарядка, която беше придружена от мислите „БДЖ-то или самолето? Каква ли е тежката ни участ“
Аз лично мислех, че ще го изпуснем. В крайна сметка в 4:20 влязохме в терминала и успяхме да се чекираме.
Е, размина ни се новия терминал в Бургас. Размина се и съм сигурен, че с не повече от няколко седмици ни се размина, но пък това е повод една такава подобна „простотия“ да бъде сътворена отново през зимния сезон.
Е, качихме се на LZ-BUR (Ембраера се оказа удобен за сън) и заспахме още преди бординга да приключи. Минахме през Варна. Толкова ми се спеше, че успях да фокусирам пътника до мен, който се качи от Варна, чак когато раздаваха шоколадчетата.
А ето и как изглежда новият терминал на Летище Варна :
