Просто да помълчим
Росен Плевнелиев неведнъж е казвал, че иска да опази семейството си от медийния интерес. Още по времето на кандидат-президентската кампания, а и след встъпването си в длъжност, президентът нито веднъж не използва семейството си за политически цели или за привличане на медийно внимание. Съпругата му се отдръпна от обществения живот и се посвети на трите деца.
Днес, изправени пред едно от най-тежките изпитания, от семейството на държавния глава помолиха да бъдат оставени на спокойствие в скръбта си.
Можем ли да го направим? Можем ли поне за миг да замълчим, без да изливаме злоба и без да причиняваме още болка? Могат ли медиите ни да се задоволят със съобщението на прессекретариата на държавния глава? Без да го допълват, без шок и ужас, без извънредно, без ровене в профили в социалните мрежи и личните блогове, без да разпитват съседи, съученици, познати. Без извънредни разкрития, без подробности, без папарашки снимки, без ексклузивни репортажи. Могат ли читателите, без да коментират тази новина?
Къде е границата между лично пространство и обществен живот, когато се касае за семейството на един президент, който ще бъде на този пост 5 или 10 години и който преди да бъде президент е бил обикновен човек, какъвто отново ще стане след изтичане на мандата му?
Покойният президент Желев също премина през подобна трагедия, но липсата на социални мрежи и форуми донякъде спести на семейството излишните коментари. През тази година американският вицепрезидент Джо Байдън загуби сина си. Това бе втора трагедия в семейството на Байдън, който през 1972 губи дъщеря си и първата си съпруга в катастрофа. Американските медии се задоволиха с кратко съобщение.
Дълги години семейството на бившият френски премиер, президент и кмет на Париж Жак Ширак успява да държи медиите далеч от по-голямата дъщеря Лоранс, която е с крехко здраве. Дали това е възможно днес е трудно да се отговори.
И докато пишех тези няколко реда след въпросите по-горе, няколко сайта ми отговориха на тях. За съжаление отговорът е не. Очевидно имаме много да учим като общество. Да бъдем хора най-вече. И просто да помълчим.
